сряда, 7 ноември 2007 г.




добър ден, тъга
От sheherezada



добър ден, Тъга.
наспа ли се добре?
удобно ле ти е в сърцето ми
широко.
да ти донеса вода,
а може би кафе?
или пак
ще заспиш в мен дълбоко.
как го пиеш, Тъга,
със три бучки мъка
или горчиво
като дните ми?
пак ли ще виеш,
Тъга? по него.
пак ли ще сплиташ
душите ни.
поседни с мен, Тъга,
на чаша съмнения,
нека видя на дъното
какво
ме очаква.
недей ми иска
за целувка разрешение.
целуни ме
и
пътувай със вятъра.
Тъга, утре като
се върнеш
ще пише на входа
"хотел за ранени
сърца".
влез обута,
знаеш паролата.
за днес толкова.
утре ела.

4 коментара:

Анонимен каза...

Красиви думи намирам тук, но никой не трябва да прегръща тъгата. С усмивка се живее по-добре.

Анонимен каза...

Боже колко ми е тъжно.Сърцето ми се разкъсва от мъка. Кърви. Загубих майка си. Почина преди 14 дни.Как да продължа напред кажете ми хора. Как да вляза в къщата в която нея вече я няма. Как да погедна леглото и на което все стоеше и все нещо работеше, защото не можеше много да ходи. Прегръщам възглавницата на която спеше,мокря я със сълзите си.Нея я няма. само аз и Господ знаем колко ми липсва. Как да живея без нея?

tan4etoto4 каза...

А аз загубих детето си.....и още съм жива!

Анонимен каза...

Времето ликува , милички! Аз също загубих и внуче, и дъщеря, после любим човек, след това и баща, но животът е такъв- трябва да го живеем и от нас зависи какъв ще го направим- изпълнен с тъга или по някакъв начин ще го осмисмим и ще дадем на други това, което не сме дали на този, когото сме загубили