Бездомници сме всички
в огромния ни дом,
че любовта едничка дарява ни
заслон.

Защото щом не можеш ръката
си да спреш
на вярно, нежно рамо с
най-тъжния копнеж...

Когато си неискан, когато
неразбран
се скиташ ден и нощем по
улиците сам.

Когато си без мисъл, когато
любовта я няма ни на тази
ни в другата земя
ти просто си бездомник и
никой друг не си.
Когато нямаш обич -
ти нямаш и очи.....