“Ролята на състрадателна душа е само за онези, които се страхуват да заемат някаква позиция в живота. Винаги е много по-лесно да вярваш в собствена­та си доброта, отколкото да се изправиш срещу другите и да се бориш за правата си. Винаги е по-лесно да не отвър­неш на нанесената обида, отколкото да посмееш да вле­зеш в битка с някой по-силен от теб; винаги можеш да ка­жеш, че камъните, хвърлени по теб, не са те засегнали, и само нощем - когато си сам и жена ти, мъжът ти или при­ятелят ти от училище спят, - само нощем можеш да оплакваш мълчаливо собственото си малодушие.”

Паулу Коелю

Запомни ме – лек допир и дъх по ухото,
тиха нежност, изтлеяла в чакане
и превърната в болка, когато
любовта ми разгаряше...вятъра.

Запомни ме като илюзия,
че щастието е да даваме,
че любовта ни е нужна,
независимо какво получаваме.

Запомни ме като поглед син,
като умора след кръводаряване.
Запомни ме като Малкия Принц,
обучаващ се в опитомяване.

Запомни ме като енигма,
която дълго си търсил в речника,
а я откриваш във мигла
в зеницата на отсрещния.

Запомни ме като приятел,
поискал повече от насъщното –
когато му дали Луната,
посегнал да вземе и Слънцето.

Запомни ме като начало
на пътеката за надолу,
или като огледало
в което се виждат спомени...

"Самотен ловец е сърцето , без да пита избира , със любов живее , без любов умира! "

ПАМУКОВИТЕ ОБЛАЦИ...

Погребала съм се във кула
със прашни спомени-стени -
не съм погребана, а жива,
зазидана съм от мечти...

Истинските ни приятели са тези,които са до нас тогава,когато ни се случват хубави неща.Те се молят да успеем,радват се на победите ни.А неистинските приятели се появяват само в трудни моменти, с тъжна физиономия на "солидарност",докато в действителност нашето страдание им служи като утеха за собствения им нещастен живот

"Захир"

Уморих се от хорски съвети,
от учтивост да бъда обичан,
от уюта на скъпи предмети,
искам просто да бъда различен.

Уморих се да търся посоки,
уморих се да бъда прилична,
да раздавам усмивки широки,
чужди пътища все да пресичам.
уморих се..

Още един клип на дъщеря ми МОНИКА! :) :) :)

ТОВА Е ПЪРВИЯ МИ КЛИП , КАЧЕН В YouTube - направен с ОГРОМНАТА помощ на ТОНИ :):):)
БЛАГОДАРЯ ТИ ТОНИ :):):)

ПРИКАЗКА

Заспиваше ли? Май че те събудих?
Прости ми, че дойдох при теб сега!
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на своята тъга!...
Самичък съм, а тъй ми се говори...
Устата ми залепна да мълча
Не ме пъди!Ще си отида скоро.
Дойдох аз тук на бурята с плача...
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти кажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.

Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома.
Вместо сърце под ризата си скрито
той носел зла и кървава кама.
Предварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож!
Но ножът му от кръв ръжда не хванал!
Човекът като дяволът бил лош
Ала и той един път от умора
под слънцето на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял.
И само малко дрипаво момиче
лицето му покрило със листо.
Заплакал той - за пръв път обичан,
заплакал той, разбойникът! Защо?
Какво стопило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път?
Една ръка накарала тогава
сълзи от кървав поглед да текат!
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо-
ни с обир скъп, ни с рязана глава...

Но ти заспа!...А тъй ми е студено!...
Туй приказно момиче - где е то?
То стоплило разбойника, а мене
ти никога не стопли тъй! Защо?

Недялко Йорданов

ОТ ТОЗИ СВЯТ ОТНОВО УМОРЕНА...

ОТ ТОЗИ СВЯТ ОТНОВО УМОРЕНА,
присядам уж за някакъв покой.
Цигарата пулсираше червена -
а моят "някой" - пак отсъства той.

Надявам се отново да се сгрея,
събирайки се кратък миг след миг.
Душата вие със стремеж да пее
като писмо, раздрало своя плик.

А бягайки през свойто лудо блъскане,
броиш до три и после... ставаш стар.
И все пропускаш тази странна връзка,
че на смъртта животът е хастар.

Емилия ПРОЙНОВА

ДЕН СЛЕД ДЕН..

Джером К. Джером


ВЕЧНО ЗЕЛЕНИТЕ РАСТЕНИЯ

...
Колко незначителни и неприветливи изглеждат те в благоуханнтата пролет,когато кокиченцата и минзухарите обличат изящните си дрешки и изпъстрят земята с бяло,лилаво и жълто ,когато листните пъпки разтварят пеленки и от всеки клон надничат с бляскави очички към събуждащия се свят,протягат жадно меки като кадифе малки листенца към наближаващата радост в живота им. А те стоят настрана, студени и безучастни към трепетното вълнение и радост,пулсиращи наоколо им.
В горещото щедро лято,когато целият растителен свят надява най-пищната си зелена премяна, когато розите се вият нагоре по портика и високата до кръста трева се полюлява из ливадите, а полята пъстреят от цветя-те изглеждат по-незначителни и неприветливи от всякога,изглеждат мръсни,стари и износени в избелелите си зимни дрехи.
В спокойните и тихи дни на есента,когато дърветата,подобно на някакви не вече съвсем млади дами, търсят да скрият белезите на старостта под пищни, ярки одежди в златно,кафяво и пурпурно,когато зърното жълтее в полето и начервелите плодове висят на кичури от натежалите клони,когато гористите възвишения, прострели се над долината като листна дъга,се обагрят в хиляди нюанси-ах, наистина колко невзрачен и инеприветлив вид имат те!
Цялата красота и величие на отмиращата природа се събрала около тях. А те изглеждат толко не намясто сред този блясък,в своята мрачна, тъмнозелена одежда,като бедни роднини на угощение при богати.Да наистина колко окаян вид имат тези вехти, стари зелени дрешки.Колко много слънца са ги пърлили и нали са им единствени,одърпали са се, горките, изтъркали са се!
Но когато дойде злата зима,когато цветята умират и изтлеят,живият плет оголее и дърветата прострат безлистни колони към към оловното небе, когато птиците се смълчат, полето стане кафяво и асмата се вкопчи със сухите си мършави ръце в зида до нея, единствени те остават непроменени, единствени те от целия растителен свят остават смело да порещнат свирепите студове и виелици.
Те не са красиви,но са силни,устойчиви,несломими – вечно едни и същи повсяко време, през всички сезони, вечнозелени.Пролетта не може да ги освежи и разкраси, лятото не може да ги обгори, есента не може да ги попари, зимата не може да ги погуби.
На света има и такива вечнозелени хора, вечно зелени мъже и жени,не много, но все пак има.Те не блестят външно, не са умели и изкусни, не са привлекателни.(Природата е един много старомоден продавач, никога не излага най-хубавата си стока на витрината.)Те са сдържани,търпеливи и силни хора; по-силни са от света,по-силни са от живота и смъртта, по-силни от съдбата.Бурите на живота ги връхлитат, дъждовете безмилостно ги шибат,свирепите студове се мъчат да ги сковат; но бурите, дъждовете и студовете отминават, а те остават зелени, прави, непоклатими.Те обичат топлите слънчеви лъчи на живота, насладите и радостите,които той носи, но и тях посрещат по обичайния си сдържан начин.Нещастието не може да ги превие, мъката и страданието не изписват израз на отчаяние по лицата им – можеш да ги видиш само да стиснат зъби и толкова.
..... Ние не ги ценим много в лятото на живота си.Те не ни ласкаят и не ни превъзнасят.Не винаги са съгласни с нас.Не винаги са блестящи компаньони.Не са добри оратори и което е още по-добре, не те слушат в захлас,когато ти вземеш да ораторствуваш.Те са свити и непохватни и понякога нетактични.Не се отличват с нищо и не блестят сред приятелите ни в обществото.Не умеят да се обличат добре, по модата.
Облеклото им обикновенно е скромно и делнично.Ако се случи да ги срещнем пред клуба , надяваме се да не ни видят.Те не са от този род хора, които държим шумно а поздравяваме на обществени места.И едва в дните на нужда ги опознаваме и се научаваме да ги обичаме.Едва когато дойде зимата, разбираме птиците колко мъдро са постъпили,че са си построили гнездата на вечно зелените дървета.....

ПЛАЧЕЩИЯТ ПЯСЪК

Веднага след като пристигна в Маракеш, мисионерът реши, че ще прекарва всяка сутрин в пустинята, която се простираше извън града. По време на своята първа разходка, той обърна внимание на един човек, който лежеше върху пясъка и с ръце галеше земята, допрял ухо до нея.
"Той е луд" - помисли си мисионерът.
Тази сцена обаче се повтаряше ден след ден. Примерно след месец, заинтригуван от такова необикновено поведение, той се решил да заговори странния човек. Коленичал до него и с големи усилия, тъй като неговият арабски език все още не бил достатъчно добър, го заговорил:
— Какво правиш?
— Правя компания на пустинята, утешавам я, плачеща и самотна.
— Аз не знаех, че пустинята може да плаче.
— Тя плаче всеки ден само защото мечтае да бъде полезна на човека. Тя иска да се превърне в огромна градина, където всеки да може да отглежда зърно и цветя, да развъжда овце.
— Тогава кажи на пустинята, че тя вече добре е изпълнила своето предназначение — помолил мисионерът. — Всеки път, когато идвам тук, аз разбирам истинските мащаби на човечеството. Това огромно открито пространство ми позволява да разбера, колко сме нищожни пред Бога.
"Когато гледам целият този пясък, аз си представям милиони хора, които са родени, за да бъдат равни, макар че животът често пъти не е справедлив към тях. Тези планини от пясък ми помагат да медитирам. Когато виждам слънцето, издигащо се на хоризонта на пустинята, душата ми се изпълва с радост и аз се приближавам до Бог".
С тези думи мисионерът оставил човека и се върнал към всекидневните си занимания. За свое огромно учудване на следващото утро той го намерил на същото място, в същата поза.
— Ти предаде ли на пустинята всичко, за което те помолих? - поинтересувал се той. Човекът кимнал. — И въпреки това, тя продължава да плаче?
— Аз чувам всяка нейна сълзичка. Сега тя плаче, защото е пропуснала хиляди години, мислейки, че е абсолютно безполезна, че е загубила цялото си време, ругаейки Бога и своята съдба.
— Тогава й кажи, че животът на човека е много по-кратък и независимо от това той също губи много време, мислейки, че е безполезен. Той рядко открива своята съдба и смята, че Бог е несправедлив към него. Когато настъпва такъв момент, че някои събития му посочват за каква цел е бил роден, той смята, че вече е много късно да променя живота си и продължава да страда. И също като пустинята, той обвинява себе си за загубеното време. Аз не знам дали пустинята ще чуе това - казал човекът. - Тя вече така е свикнала с болката, че не може да погледне на нещата от другата им страна...
— Тогава хайде да направим това, което правя винаги, когато хората губят надежда. Нека се помолим.
Двамата паднали на колене и започнали да се молят — единият, обърнат към Мека, той бил мюсюлманин; другият събрал ръце в молитва, той бил католик. Всеки се молел на своя Бог, който бил все същият Бог, но хората настоявали, че Той има различни имена.
На следващия ден, когато мисионерът излязъл за своята сутрешна разходка, човека вече го нямало. На същото място, където той обикновено прегръщал пясъка, земята се оказала влажна, появил се извор. През целия следващ месец този ручей набрал сила и на това място жителите на града построили кладенец.
Бедуините нарекли мястото "Кладенецът на сълзите на пустинята". Те казват, че всеки който пие вода от него, може да се избави от причините за своите страдания, откривайки повод за радост, и най-накрая ще намери своя истински път.

Паулу Коелю

ПРИЯТЕЛСТВО

По моему един СТРАХОТЕН КЛИП НА ДЪЩЕРЯ МИ МОНИКА!!!

Depeche Mode - Enjoy The Silence/Насладете се на тишината/ :):):)

Първото нещо което трябва на един човек за да може да привлича останалите е да може да се наслаждава на самотата си.

За да летиш в опиянението на любовта.... първо трябва да се научиш да летиш сам , а не да живееш с надеждата че някой ще те носи на крилата си.

Не възлагай надежди на човека с когото искаш да си. Да го приемеш такъв какъвто е е една от първите стъпки към него/нея.

Да бъдеш естествен и освободен е второто. Да можеш да кажеш всичко, и да изслушаш всичко. Да няма теми по които да се страхуваш да говориш, да я няма нагласата "ами ако това кеото си мисля не му/и се хареса".

Вътрешната усмивка е проекцията на външната.. Усмивката привлича щастието . А щастието привлича любовта.

Когато не търсиш и не искаш нищо... тогава си благодарен на всичко което получаваш и малкото те прави щастлив. Когато си алчен за внимание ... колкото и да го имаш все ти се струва малко. освободи се от алчността си и ще станеш богат.

Любовта е в теб за да даваш, и да вземаш едновременно. Никога не мисли колко даваш и колко вземаш.

Прекалено силното желание за нещо се превръща в пречка за постигането му. Освободи се от желанието си да притежаваш и ще получиш .

Ревността изобщо не влиза в сметките... Някой хора ревнуват дори и да нямат интимни взаимоотношения. Изнудват за внимание. Вампиризмът убива любовта.

Мисли за съдържанието ..... а не за съдът в който ти се поднася то. Когато пуснеш любовта си ... тя се завърта и се връща при теб под най-различни форми. Отхвърляйки формата, отхвърляш и любовта дошла при теб.

Невероятно е какво удоволствие можеш да изпиташ с различни по външен вид, възраст и мислене хора. Предразсъдъците често съветват човека да работи против щастието си.



И ... последно:
Нещастието привлича нещастие... ако искаш да получиш любов, засей в душата си усмивка. Не можеш да обичаш и да си нещастен... самата любов те прави щастлив.

Ако ти пребиваваш в "точката на любовта", тогава и тя ще пребивава в теб .. и няма да е нужно да искаш за да получиш.

И още по-последно ....
Не можеш да заобичаш някой друг.. преди да си заобичал себе си. Ако ... имаш конфликт със себе, ако се смяташ за грозен, непривлекателен, глупав, отхвърлен и т.н.... амии...ще бъдеш такъв!

/http://elan.truden.com/home/home.htm/

Денят завършва със залез, нощта-с изгрев. Радостта завършва със скръб, скръбта - с радост.

Индийска поговорка

Краят на лятото. Зреят къпините.

Нашето лято. Нашата песен.

Смесваме старите спомени с грижите.

"Приятелите се броят наесен..."

Мъчително трудно отпивам кафето -

почти изстинало, все по-горчиво.

Над кръста черковен, пробол небето

ято щъркели сили набира и отнася

тъжното ни лято с горчиви спомени, с горчива песен.

Единствен ми оставаш ти, приятелю.

Приятелите се броят наесен....

ДА СИ ПРИПОМНИМ ОНОВА МОМИЧЕ С БИСЕРИ В КОСИТЕ :)))

Двата вълка в нас

Притча на индианците чероки

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас.
И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка.
Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът.
Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
-И кой вълк побеждава?
-Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.

ЗАПОМНЕТЕ, ОТДЕЛЯЙТЕ ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ НА ТЕЗИ, КОИТО ОБИЧАТЕ, ЗАЩОТО ТЕ НЕ СА ДО ВАС ЗАВИНАГИ.

ЗАПОМНЕТЕ, КАЖЕТЕ БЛАГА ДУМА НА ТОЗИ, КОЙТО ВИ ГЛЕДА ОТДОЛУ-НАГОРЕ С ВЪЗХИЩЕНИЕ, ЗАЩОТО ТОВА МАЛКО СЪЩЕСТВО СКОРО ЩЕ ПОРАСНЕ И НЯМА ДА Е ВЕЧЕ ДО ВАС.

ЗАПОМНЕТЕ… И ГОРЕЩО ПРЕГЪРНЕТЕ ЧОВЕКА ДО СЕБЕ СИ, ЗАЩОТО ТОВА Е ЕДИНСТВЕНОТО СЪКРОВИЩЕ, КОЕТО МОЖЕТЕ ДА ДАДЕТЕ ОТ СЪРЦЕТО СИ И НЕ СТРУВА НИТО СТОТИНКА.

ЗАПОМНЕТЕ, КАЗВАЙТЕ "ОБИЧАМ ТЕ" НА ЛЮБИМИТЕ СИ, НО НАЙ-ВЕЧЕ НАИСТИНА ГО МИСЛЕТЕ. ЦЕЛУВКА И ПРЕГРЪДКА МОГАТ ДА ПОПРАВЯТ ВСЯКА ЗЛИНА, КОГАТО ИДВАТ ОТ СЪРЦЕТО.

ЗАПОМНЕТЕ, ДРЪЖТЕ СЕ ЗА РЪЦЕ И ЦЕНЕТЕ МОМЕНТИТЕ, КОГАТО СТЕ ЗАЕДНО. ЗАЩОТО ЕДИН ДЕН ТОЗИ ЧОВЕК НЯМА ДА Е ДО ВАС!

ОТДЕЛЕТЕ ВРЕМЕ ДА СЕ ОБИЧАТЕ, НАМЕРЕТЕ ВРЕМЕ ДА СИ ГОВОРИТЕ И НАМЕРЕТЕ ВРЕМЕ ДА СПОДЕЛЯТЕ ВСИЧКО, КОЕТО ИМАТЕ ДА СИ КАЖЕТЕ, ЗАЩОТО ЖИВОТЪТ НЕ СЕ МЕРИ С БРОЯ НА ВДИШВАНИЯТА, КОИТО ПРАВИМ, А С МОМЕНТИТЕ, КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ!

Джордж Карлин

Животът е като бонбониера, никога не знаеш какъв бонбон ще ти се падне - така казва Форест Гъмп... и май е прав :):):)

ЕВОЛЮЦИЯ НА ТАНЦА ):):)

Styx - Boat On The River

Новите Седем Чудеса На Света

ВЗЕМИ СЕ В РЪЦЕ

Когато без тебе замине
щастливият утринен влак,
когато по релсите сини
танцува самотният сняг -
не свивай обидено устни.
Не викай с ранено сърце.
Щом нещо в живота изпуснеш -
вземи се в ръце!

Когато вълна те удари
внезапно сред тихо море
далече от бряг и другари,
когато тревога те спре -
не свивай уплашено устни.
Не падай с безволно сърце.
Щом всички пространства са пусти -
вземи се в ръце!

Когато в живота огромен
не спира при теб любовта
и става нерадостен спомен
най-нежната твоя мечта -
във свойта самотност голяма
не скривай ти бледо лице...
Когато ръце други няма,
вземи се в ръце!

Георги КОНСТАНТИНОВ

АЗ СЪМ УЧИТЕЛ

Аз съм учител.
Родил съм се в мига, в който от устата на дете е изскочил въпрос.
Аз съм много хора на много места.
Аз съм Сократ, вдъхновяващ младежите на Атина да откриват нови идеи, като задават въпроси.
Аз съм Ан Съливан, поставяща тайната на Вселената в протегнатата ръка на Хелън Келър.
Аз съм Езоп и Ханс Кристиан Андерсън,разкриващи истината чрез безбройни истории.
Аз съм Марва Колинс, която се бори за правото на образование на всяко дете.
Аз съм Мари МакКлеод Бътюн, която строи голям колеж за моя народ, където вместо чинове има оранжеви щайги.
Аз съм и Бел Кауфман, борещ се да върви "Нагоре, по стълбата, която води надолу".
Имената на онези, които са практикували моята професия, звънят като камбани на славата на човечеството... Букър Т.Уошингтън, Буда, Конфуций, Ралф Уолдо Емерсън, Лио Баскаля, Мойсей и Исус.
Аз съм всички онези, чиито имена и лица отдавна са забравени, но чиито уроци и характери винаги ще бъдат помнени заради постиженията на техните ученици.
Аз съм плакал от радост на сватбите на мои бивши ученици, смял съм се щастлив при раждането на техните деца и съм стоял с глава, наведена от скръб и объркване, край гробове, изкопани твърде скоро, за тела твърде, твърде млади.
В продължение на един ден се е налагало да бъда актьор, приятел, сестра и лекар, треньор, търсач на изгубени вещи, банкер, таксиметров шофьор, психолог, заместник-родител, продавач, политик и защитник на вярата.
Независимо от картите, диаграмите, формулите, глаголите, разказите и книгите аз наистина нямаше какво да преподавам, защото онова, което трябваше да научат учениците ми, беше да опознаят себе си, а аз знам, че най-трудно е да разбереш кой си.
Аз съм парадокс. Аз говоря най-силно, когато слушам най-внимателно. Най-големият подарък за мен е благодарността на моите ученици.
Материалното богатство не е моя цел, но аз съм търсач на съкровища на пълен работен ден, който проучва нови възможности, в които учениците му да използват своите таланти, и издирва таланти, които понякога лежат дълбоко заровени сред отломките на нечие саморазрушение.
Аз съм най-големият късметлия от всички, които работят.
На един лекар му е позволено да изведе живота на бял свят в един вълшебен миг. На мен ми е позволено да се погрижа животът да се ражда отново и отново всеки ден-с нови въпроси, идеи и приятелства.
Един архитект знае, че ако строи грижливо,неговото творение може да просъществува векове. Един учител знае, че ако изгражда с любов и истина, онова, което ще изгради,ще трае вечно.
Аз съм воин, всекидневно водя битки срещу надзъртащото насилие, негативизма, страха, конфортизма, предразсъдъците, невежеството и апатията. Но аз имам велики съюзници: Интелигентността, Любопитството, Родителската подкрепа, Индивидуалността, Творчеството, Вярата, Любовта и Смехът - всички се стичат под моите знамена и с тяхната подкрепа съм непобедим.
А на кого трябва да благодаря за този чудесен живот, който така щастливо ми е отреден, освен на обществото, на родителите. Защото вие сте ми оказали голямата чест да ми се доверите с великия си принос към вечността - вашите деца.
И така, аз имам минало, което е богато на спомени. Имам настояще, което е истинско предизвикателство, пълно с приключения и забавления, защото ми е позволено да прекарвам дните си с бъдещето.
Аз съм учител... и всеки ден благодаря на Бога за това.

Джон У.Шлатър
из"Пилешка супа за душата" на
Джак Канфийлд и Марк Виктор Хансен

СОНЕТ ЗА ЖИВОТА

След първата любов остава болката.
След втората - неизживяна младост.
След третата - това любов ли е?
Четвъртата е пищна като залез.

След първия приятел - вик и спазъм.
След втория - езикът е по-точен.
След третия приятел - виц, сарказъм,
четвъртият е реплика... и точка.

След първата ни вяра - просто нищо.
След втората - и нищото е нещо.
След третата сме вече на равнище,
четвъртата е празнично усещане.

След първата ни смърт - военна музика.
След втората - врата, ритник и пътни.
След третата сме малко нещо гузни,
от явното предимство на безсмъртните.

От първия живот не се оплакваме.
Вторият е малко нанагоре.
Третият е мъчното очакване
в четвъртия да бъдем хора.

Във първата война си новобранец.
Във втората - герой, или предател.
Третата война е просто рана.
Останалото е признателност.

Но винаги така е на война -
ще избереш едно от двете -
да те убива вечната вина,
или да възкръснеш в цвете.

Александър БУРМОВ

Степния вълк

Аз съм Степния Вълк, който тича в полята.
И светът покрай мен е потънал във сняг.
Само черният гарван кръжи над брезата,
от кошута и заек ни диря, ни знак.
Аз съм влюбен в кошутата, ако открия
само нейния мирис и стъпки в нощта,
ще я сграбча и зъби в нея ще впия,
по-прекрасна от нея не знам на света.
Как добре на любимата нежното гърло
бих обзел и захапал бих с порив такъв,
че пот после ще вия до съмване върло
и ще пия от нейната алена кръв.
Ако можех да срещна и заек в полето,
бих се радвал, защото кръвта му съм пил...
Ах, лишен ли съм вече от всичко, което
прави моя живот приятен и мил?
По опашката козина вече е сива
и вглеждам се с невиждащи вече очи,
и вкуса на живота вече ми горчи.
Тичам аз след сърни и по заешки дири,
утолявам си гърлото с глътки от сняг,
слушам в тъмната нощ как виелица свири
и душата си нося на дявола пак.

<< Прегорели филийки и други житейски философии >>
Тери Хачър



През 2005 г. ТЕРИ ХАЧЪР печели наградата Златен глобус за най-добра актриса в популярния комедиен сериал Отчаяни съпруги (2004). Номинираната за наградата Еми актриса участва и в телевизионната поредица Лоис и Кларк (1993). Други филми с нейно участие, познати на българската публика са: Макгайвър (1986), Танго и Кеш (1989), Мърфи Браун (1990), Винаги ще има утре (1997) .


"...Препечена филийка. Нали знаете, понякога като се опитате да я препечете, как просто не може да стане както трябва? Прекалено е трошлива или твърде мека, после... тотално прегоряла. От тези хора ли сте, които остъргват прегорялото? Или от онези, които обилно я намазват с конфитюр, за да прикрият вкуса? Изхвърляте ли я, или просто я изяждате?
Досега аз изяждах прегорялата филийка. Научих това от майка си. Тя винаги се грижеше за всекиго и за всичко. Тази саможертва изпраща смесено послание до едно дете. То научава, че за да успее, някой друг трябва да страда. Научава се да приема всичко, без да се оплаква, тъй като не смята, че заслужава нещо по-добро.
Но един ден станах на 40 години. Запитах се дали до края на живота си ще ям само прегорели филийки? Дадох си сметка, че за да се променя, трябва да спра да ям прегорели филийки, защото понякога заслужавам и хубави, вкусни неща..."

Затова написах тази книга. Тя е опит да споделя извървения път и да се изправя лице в лице със съмненията и страховете си. А по пътя се върви по-лесно, ако не си сам. ...

"Човек се оплаква, че няма обувки, докато не срещне някой, който няма крака."

Rednex - The Spirit Of The Hawk

Goran Karan - Stay With Me

за сладура на който е блога ,ПОЗДРАВЛЕНИЯ :)

Жените се правят на хубави заради мъжете, които ги обичат, а мъжете са готови да дадат живота си заради жените, които ги разбират.

Сей Шонагон "Записки под възглавката"

***

Времето е твърде бавно за тези, които чакат...минава твърде бързо за тези, които се страхуват...Времето е твърде дълго за тези, които страдат... и твърде късо за тези, които празнуват...Но за тези които обичат времето е вечност.

Хенри Ван Дайк

***

“Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти”

Габриел Гарсия Маркес.

***

„Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите.“

Оскар Уайлд
***

Откъс от "Капан за светулки" на писателя Мартен Калеев .




Лесно е, когато животът е усмихнат, лек и чаровен.
Но когато не е?
Когато не живееш под луна, небе и звезди, а нощем ръмжиш срещу бездушен таван?
Когато шепнеш наум: “Господи, толкова си хубава, дори сянката ти е хубава!”, а тя... отминава. Всъщност, не се познавате!
Когато стоиш насред тоя скапан живот и залъгваш калпавия си късмет,
докато чакаш дъжда като истина. Сам. Неизвестно колко необходим и доколко излишен. Някъде дълбоко в теб отеква като шепот:

- Искаш дъжд? Тогава измисли облак! Нима не знаеш, че реалността не е достатъчна, а

Истината е необитаема?...

Георги Господинов


Животът ни е разминаване
все не навреме ...или не намясто.
Защо се срещаме ,
когато не оставаме ?

И всеки път закърпваш си душата
със къс от нечия душа
и онова сърце проклето
съвсем прилича на решето .

Не вярващо дори на теб
не ти говори вече
отдавна тъне в тишина ...
Познаваш ли сърцето си човече?

Един ден като просяк ще застанеш
ограбил себе си и непознат
тогава за сърцето си ще просиш
умрял от празнота , а не от глад.

Автор : Омар Хайям
из „Рубайят”


*******************************

Не се страхувай от деня – ветрец ухаен.
Недълговечна е скръбта в света безкраен.
На своя миг се радвай ти, не се плаши,
че мина този ден, че идва друг – незнаен.
***********************************

Приятелю, не се терзай за утрешния час!
Бъди щастлив от този миг под слънчевата власт!
Когато си отидем от земята – ще догоним
онез, които са живели векове пред нас.
***********************************

Ще си заминем с поглед плах – но за света какво е?
И няма път, и няма смях – но за света какво е?
Ний си отидохме – а той е бил и винаги ще бъде.
От нас дори не вижда прах – но за света какво е?

**************************************

Да кажем, че си изживял без мъка всички дни – а после?
Че твоят жизнен кръг е бил сред песни и жени – а после?
Добре, и нека си живял щастливо сто години
и с още толкова живот под свода премини – а после?

***************************************** *

Върти ни тоя свят – обител, гнети ни в кръг ожесточен,
препълнен от сърдечни рани, от светли радости лишен, .
Блажен е гостът, спрял за кратко във него и поел по пътя,
а недошлият на земята дори е още по-блажен.

**************************************

Сред свода мълчалив заселени звездите
са извор на съмнения за мъдреците.
Дръж здраво нишката на своя ум! Онез са
безсилни мъдреци пред възлите на дните.

**********************************

Не притежаваме ний щит за пред смъртта:
към беден и богат е безразлична тя.
За да живееш с радост, живей за радостта,
останалото тук е просто суета.
************************************

На младостта под огнения шатър
аз знанията трупах като злато.
И що накрая тъжен проумях?
Дойдох като вода, заминах като вятър.
========================

Добрите лесно се обичат.
Магията е да обичаш лошите.
И най-лошият от тях
да сподели със теб
пробитите си грошове.
Магията е да отключиш
добре бронирано сърце,
което до сега не е обичало,
а сгушва се до твоето лице...
Магията е да събираш
мигове от красота -
небили до сега, невиждани
от ничия душа...
Магията е да събудиш грешника
и да запалиш свещ
във неговия храм.
Магията е тя - искрицата,
пробудена от твоя плам.


Добрите лесно се обичат...


Романтик (Христо Костов)

Поздравления

ЖАДУВАМ ЗА ЛАЗУРЕН БРЯГ
В КРИСТАЛНО ЧИСТ И ПЕРЛЕН СВЯТ.
ЗА ОБИЧ НЕЖНА КАТО ЗВЕЗДЕН ПРАХ,
ИЗЛИЗАЩА ОТ ИЗВОР НА СЪРЦЕ БЕЗ ГРЯХ.
ЗА ОБЛАК БЯЛ ОТ ВИСИНИТЕ,
ИЗПЪЛНЕН С ТАЙНИТЕ,МЕЧТИТЕ.

* * *

Когато някога ти имаш нужда

Да чуеш птиците над приказна лагуна

Но чувстваш че на себе си си чужда

Ела при мен и аз ще те целуна



Когато някога не виждаш смисъл

А твоите очи са с сълзи пълни

Но всеки е във себе си залисан

Ела при мен и аз ще те прегърна



Когато някога денят ти сив е

И на бездънна пропаст твойта нощ прилича

А ти от малко само обич имаш нужда

Ела при мен и аз ще те обичам



А после, някой ден когато

Погледнеш ти на мен по начин нов

Тогава - просто заключи вратата

А аз? - И за това ще съм готов

Ще си замина някъде далече



А ако някога отново имаш нужда

Да чуеш птиците над приказна лагуна

Но чувстваш че за другите си чужда...

Ела при мен и аз ще те целуна...

Лошият човек е като въглена – ако не те опари, ще те очерни.

"Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен."

Паулу Коелю - " Алхимикът "