Краят на лятото. Зреят къпините.

Нашето лято. Нашата песен.

Смесваме старите спомени с грижите.

"Приятелите се броят наесен..."

Мъчително трудно отпивам кафето -

почти изстинало, все по-горчиво.

Над кръста черковен, пробол небето

ято щъркели сили набира и отнася

тъжното ни лято с горчиви спомени, с горчива песен.

Единствен ми оставаш ти, приятелю.

Приятелите се броят наесен....