Откъс от "Капан за светулки" на писателя Мартен Калеев .




Лесно е, когато животът е усмихнат, лек и чаровен.
Но когато не е?
Когато не живееш под луна, небе и звезди, а нощем ръмжиш срещу бездушен таван?
Когато шепнеш наум: “Господи, толкова си хубава, дори сянката ти е хубава!”, а тя... отминава. Всъщност, не се познавате!
Когато стоиш насред тоя скапан живот и залъгваш калпавия си късмет,
докато чакаш дъжда като истина. Сам. Неизвестно колко необходим и доколко излишен. Някъде дълбоко в теб отеква като шепот:

- Искаш дъжд? Тогава измисли облак! Нима не знаеш, че реалността не е достатъчна, а

Истината е необитаема?...