* * *

Ако започне да ви стига времето,
ако сънят започне да ви стига
и даже парите...
Ако започнете да разбирате, че очевидните истини са само напреднала
бременност,
от която
се раждат лъжите,
че никоя линия не е по-права от тази,
която затваря кръга,
че вероятността да се удавите
е еднаква в морето и на брега...
Ако започнете да познавате
какъв ще бъде денят
по болките в своето тяло.
БЪДЕТЕ НАЩРЕК!
Не мислете,
че сте помъдряли.
Напротив.
Старостта ви ухажва
с най-баналните си анекдоти.

Борис Пасков

Дамян Дамянов

Всеки делник има красота - Свободата, Санчо!...

- Свободата, Санчо!... - Дон Кихот горещо
маха две ръце - две мелнични криле.
- Свободата, Санчо, е велико нещо!
... Санчо го не чува - тъп като теле.
- Санчо, разбери ме!...
Санчо не разбира.
Санчо дъвче нещо. Санчо е зает.
Дон Кихот откача. Дон Кихот умира.
Санчо оцелява. И върви напред.

ОПИТ ЗА РЕВНОСТ

Как живеете със нея,
просто? - Удар на весло! -
Избледня ли като кея
туй, което е било

с мене - плаващ остров в бездните
на небесното море!
Не любовница - посестрима
да ви бъдех по-добре!

Как живеете с женица
проста? И без божества?
Детронирали царица
(сам без трон подир това).

Как търпите, как понасяте
делничната сивота?
Как заплащате, нещастнико,
данъци на пошлостта?

"Гърчове, сърдечни спазми -
стига! Край на тоя плен!"
Как с онази или тази
преживявате без мен?

Как, по-женствена ли тя е -
другата? Виж - рядък шанс!
Търсехте преди Синая,
а намерихте ерзац!

Как сте с чуждата? Търпи ли ви?
Или ви обръща гръб?
С бича Зевсов не плющи ли
по челото ви срамът?

Грижите ли се за здравето?
За дома? А песента?
Всъщност, драги, как се справяте
с язвите на съвестта?

Как живеете с пазарски
стоки? Тежко огорчен?
Как след мрамора карарски
спряхте пред това парче

гипсово? (От блок изсечен
бог - и целият разбит!)
Как сте с хилядната вече,
вий, позналият Лилит?

Уж все нови стоки вземате,
а не са ли стари те?
Как живеете със земната
простосмъртна, без шестте

чувства? Май добре изглеждате...
В плитка яма като таз
как живееш, мили? Тежко ли?
Тъй ли, както с него - аз?

Марина Цветаева

ПРИСЪДА

За да живея,
трябва непрестанно
по нещо да умира в мен самия.

Осъждам ви на смърт
чрез неприязън
приятелства,
в бедата уязвими,
познаства,
край душата ми събрани,
неканени на нейната трапеза.

Осъждам ви на смърт
чрез равнодушие,
измамни
и примамливи желания,
създадени от мен
големи робства
пред малки хора
и пред малки цели.

Осъждам ви на смърт
чрез недоверие,
лъжи,
в които вярвам доверчиво,
слънца от станиол
които вземам
за истински слънца на хоризонта.

Осъждам ви на смърт,
за да живея.


Веселин Ханчев

Живея с откоси

Целуван съм тук – по челото.
Погалван съм даже с перо.
Избягвам играта на тото –
съдбата ми стана крило.

Не бякам, а търся късмета.
Не крия главата в пръстта.
Не мога да пазя диета,
но пазя си още честта.

Понякога стрелвам в десятката ...
Връхлита ме тиха любов.
Успявам за някоя взятка ...
Откликвам на сутрашния зов.

Не дразня с излишни въпроси.
Не чакам ни милост, ни знак.
Живея набързо – с откоси
и търся оазис в трънак!



Инж. Никола Апостолов, София

ДОКОСНИ .....

Докосни сърцето ми и аз ще докосна твоето,
с мила дума или две...защото добротата
ражда най-сладкия плод,
който превръща мечтите в реалност.
Докосни живота ми с нежност,
сподели мечтите ми, както аз споделям твоите...
Покажи ми, че наистина те е грижа за мен,
защото трудно се намират истински приятели...
Докосни сърцето ми и аз ще докосвам твоето,
по малко, всеки ден....

*****
Нямам нерви за дълги любови,
а кратките - не ми приличат.
Да не мислиш, че нещо ново
казваш с това "Обичам те"?
Да не мислиш, че ще се срути
светът след моето тръгване?
Уверявам те - много пъти са ме лъгали.
И съм лъгала.
А пък Земята си е на мястото.
Само сезонът се сменя.
Крайно време е да си наясно,че всичко е само временно.
А аз - най-временната от всичко.
Най-кратката. Невъзможната.
Лесни любови - не ми приличат.
А трудната - ще я можеш ли?
Хм, да опиташ ли ти е щукнало?
Добре - да живее рискът!
Хайде сега - отведи ме оттука!
Ако ти стиска...

*****

ДИВА КЪПИНА

Като дива къпина съм – ни хубост у мене, ни сладост.
Стипчива съм, но мога да утоля някому глада и жаждата.
Крехки са ми уж корените, а за скалата здраво се вкопчват.
Не мога да вирея върху паркетна почва.
Стигат ми ласката на дъжда и на слънцето топлината
(а по душата ми – следи от зъбите на вятъра).
Като дива къпина съм – предупреждавам.
Когато нехайно посягат към мене –
умея до кръв да ранявам.
Внимавай !
Да не се закачиш, както случайно си свърнал –
няма отърване.


Маргарита Петкова

Предлагам стих от Дебеляновата "Сиротна песен", макар че цялостното му творчество също е великолепно:

Ще си отида от света -
тъй както съм дошъл бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.

Проблемът е ваш

Аврам Аврамов

Един живот е...и е мой.
Ще си го живея както искам.
Ненавиждам вселенския покой,
съдбата си до капка ще изстискам.
Не ме сочете с парализиран пръст,
че по пътя си самоуверено вървя.
Не ме съветвайте с неистов хъс,
че не веднъж и дваж сърцето ми кървя.
Мисълта ми не брулете със ехидна злоба,
затуй че не се побира в овча кожа.
Закърмен съм с нетърпеливата прокоба
да се кръстя с мълния , а не със ножа.
Своенравен съм и прям.И храча подлеците.
И тези,които във калъп се мъчат да ме вкарат.
Моят свят гостоприемен е за пришълците,доказали насън,че
ненавиждат Рая.
И не осквернявайте със хулни излияния
мечтите ми,че имат неочаквани обрати.
Предпочитам да умра без покаяния,
отколкото Духът ми над Черна дупка да се клати.