Затуй ли, че копнях по небесата,
да литна в тях с крилата на орел,
животът моите крила отнел
и ги сменил със две нозе сакати?

Или, че жаден исках да изпия
и слънцето, и тоя цъфнал ден,
по бузите ми две сълзи се вият
и устните ми парват с дъх солен?

Дали, че търсих път сред океани
към хиляди невидени неща,
аз днеска виждам толкоз от света
в прозореца ми колкото е сбрано?

Затуй ли, че без радости живея,
живота радостен обичам аз?
И толкоз ми се иска да попея -
дали затуй, че нямам глас?

/Дамян Дамянов/

ВРЕМЕ

Текат минути, часове и дни
В безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
Ти блъскаш свойте мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
Когато по пътеки осветени,
От блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
Ще спреш за миг внезапно покосен
От мисъл: Младостта е изживяна
И как ли ще признаеш ужасен
Пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
Денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
Със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
Съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
И нищо ново няма да намериш,
Защото си съвсем обикновен човек
На средна възраст. Много скоро
Е може би и онзи страшен ден,
Когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
Загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
Ще търсиш, но във тебе като рана
Ще пари мисълта, че две неща
Не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
И времето назад да върнеш!

Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
А имах толкова много да ви кажа.

КОМПЮТРИ - Венета Мандева

Пред себе си да бъдем откровени -
не се крепим на мускули и вени.
Подгонен вечно - да не закъснява,
от мозъка си искаме да дава -
решения сигнали и отчети,
конкретна цел, която да ни свети,
усмивка иронична за врага ни,
зализване на собствените рани.
От мозъка се иска да пресмята
храната в стола, дрехи за децата,
разчет за уж свободното ни време,
за кухнята какво перде да вземем,
заплатата, играта ни на тото...
но не доброто, даже не и злото.
Отлагаме приятелската среща
и с любовта разминахме се нещо.
Сърцето ли? Сърцето и душата?
О, те са старомодни, те са вятър!
Пресмятани, превърнати в компютри,
какво ще правим, ала само утре.
И хоризонта, бсе едно го няма,
мечтата липсва, малка и голяма,
за лятната ваканция играта
остана вече само на децата
и те еднички имат малко право
безцелно да потичат, ала здраво.
Но мускулите - те си отмъщават
и някой ден сред път ни изоставят.
Включително и мускулът сърдечен -
дори забравен - няма да е вечен.
И нещо стисва гърлото ни в клещи,
души ни нещо и клокочи нещо.
Инсулт ли казваш, и инфаркт ли - вятър!
Обидена напуска ни душата.

Аз те попитах

Аз те попитах за какво мислиш, а ти ми каза:
"Не зная. Вятърът отвява мислите ми като калинки."
Тогава аз вдигнах ръка, хванах една мисъл
и я затворих в шепата си като в кибритена кутийка.
Долепих ухо и чух гласа на затворената калинка:
"Не искам да си отиваш!"
Усмихни се. Какво, че си отивам.
На далечен път заминават жерави, но се връщат.
над червените къщи изчезва слънцето, но и то се връща.
И влаковете се завръщат, нали? И хората.
Какво са разстоянията метър и километри.
Има очи, които виждат през високите планини.
Има мисли, които летят над безкрайните равнини.
Усмихни се. Има хора, които никога не се разделят.

Ето едно, малко неизвестно, може би от първите стихотворения на Недялко Йорданов.

Ти в душата ми вече не си.
Не търси за милувка лицето!
Не търси!
- Аз не търся, търсят ръцете!

- Да, разбирам как много боли.
Но недей, не моли празнотата!
Не моли!
- Аз не моля, молят устата.

- И не чакай със жадни очи!
И не питай за мене, не питай!
Не плачи!
- Аз ли плача? Плачат очите.

"Следил съм как изгряващите дни
ласкаят с царствен поглед планините.
След туй докосват с устни равнините
и позлатяват бледите мълни.
Но често позволяват небесата
на низшите мъгли да ги осеят
и те до здрач под слънцето вилнеят,
лишавайки от светлина земята.
И мойто слънце грейна тъй за час
е то над мен запали утрин ясна.
Но легна нисък облак между нас
и гордата му светлина угасна

Това не ме изпълва със презрения.
Дори слънцата имат и падения."

Шекспир

Блага Димитрова

ДЕНОНОЩИЕ

На разсъмване, щом разпозная
потопения в изгрева хребет,
още първата мисъл е тая,
че не трябва да мисля за тебе.
И през целия ден, вероломна,
тя където отида, ме дебне
и каквото да правя, напомня,
че не трябва да мисля за тебе.
А когато нощта е надвисла
всяка болка във сън да обсеби,
аз не мога да спя и все мисля,
че не трябва да мисля за тебе.

НАЙ-ВИСШЕТО ТВОРЕНИЕ НА ПРИРОДАТА
(немска приказка)

Сънува Маймуната,че ще става човек и както е редно,кани животните на прощална вечеря.Повеселили се те и дошло време за раздяла.Приближила се Овцата и рекла:
-Когато станеш човек,бъди добродушна и покорна.Всички ще те обичат.
-Глупости!-прекъснала я Лисицата.-Бъди хитра и лукава.Скривай това,което мислиш.
-Труди се ден след ден-посъветвал я Волът.-Работи усърдно,безропотно,радвай се на добре свършената работа.Най-уважаваните хора са тези,които са търпеливи.
-Мрази всичко и всички-изсъскала Змията.-Нека сърцето ти стане каменно.Хората са във вечна вражда помежду си.
-Старай се да бъдеш красива-развял дългата си опашка Паунът.
-Бъди нахална-казало Магарето.-Колкото по-голям инат имаш,толкова повече ще успееш.
-Нападай открито и не се страхувай-изръмжал Лъвът.-Светът принадлежи на силните.Разкъсвай,за да не бъдеш разкъсана.
Един след друг се приближили Конят,Вълкът,Орелът,Гъската,Еленът,Тигърът.....
На сутринта Маймуната отишла да се измие на поточето.Тя се навела над него и от водата я погледнала глупавата Овца!Плиснала шепа вода Маймуната на лицето си.Появила се хитрата физиономия на Лисицата.И на всяка нова шепа вода образите се сменяли.От поточето я гледали ту сластолюбивата и мързелива Котка,ту подлата и страхлива Хиена...Маймуната се ужасила,че ще бъде всичко това.Тогава се събудила.Разтъркала очи и кошмарите отминали.
-Колко е хубаво,че не съм човек!-казала си тя и заподскачала безгрижно в гората от клон на клон.

ПОУКА:Цялата приказка е една поука.Човекът е не само най-висшето творение на природата,но и най- ужасното....

Павел Матев
ПРИЗНАНИЕ

Тя се мярна някак изведнъж
и с очи лазурни ме погледна.
Може би от есенния дъжд
беше понаведена и бледна.

Може би. Но аз за миг разбрах,
че това е среща не случайна.
Хората закриват своя грях
и не изповядват всички тайни.

Не отминах. Спрях се и узнах
как блести и под дъжда лазура.
То бе малък и невинен грях.
Есен е. И не очаквай буря.

НЯКЪДЕ ЩЕ ТЕ ПРЕГЪРНА

АКО ТРЯБВА ДА ИЗБИРАМ
СТО ГОДИНИ САМОТА
ЛЕТЕН СТУД, ГОРЕЩА ЗИМА
ИЛИ ОСТРАВ БЕЗ ВОДА

ВЕРОЯТНО ПАК ЩЕ ТРЪГНА
КАТО ЛОДКА БЕЗ ГРЕБЛА
НЯКЪЩЕ ЩЕ ТЕ ПРЕГЪРНА
АКО ТИ СИ ТАМ САМА

НЯКЪДЕ ЩЕ ТЕ ПРЕГЪРНА
ПО ГОЛЯМАТА ЗЕМЯ
ВРЕМЕНО НАЗАД ЩЕ ВЪРНА
ИЛИ ЩЕ СЕ ПРЕРОДЯ

АКО РИБКИТЕ МЕ МРАЗЯТ
И МЕ ГОНЯТ КЪМ БРЕГА
АКО ОБЛАЦИ МЕ ГАЗЯТ
ПЪТ ДА НЯМАМ КЪМ ВЪРХА

ВЕРОЯТНО ПАК ЩЕ ТРЪГНА
КАТО ПТИЦА БЕЗ КРИЛА
НЯКЪЩЕ ЩЕ ТЕ ПРЕГЪРНА
АКО ТИ СИ ТАМ САМ

ВЕРОЯТНОСТИТЕ - МНОГО
ИСТИНАТА Е ЕДНА
НЯКЪДЕ ЩЕ ТЕ ПРЕГЪРНА
ДАЖЕ И НАКРАЙ СВЕТА

ДАЛЕЧЕ СИ ОТ МЕН

ЦЕЛУВКИТЕ ТИ МАЛКО ЗАКЪСНЯХА
РАЗЛИЧНО Е. НАВЪН Е СВЕТЪЛ ДЕН
И ДУМИТЕ ТИ СЯКАШ МЕ РАЗСМЯХА
ДАЛЕЧЕ СИ, ДАЛЕЧЕ СИ ОТ МЕН

ОБЛИЧАМ СЕ, НЕДЕЙ, ЧЕ ЗЪКЪСНЯВАМ
НЕ МЕ НАРИЧАЙ СЛАБ И УМОРЕН
ОТ ТУК НАТАТЪК САМ ЩЕ ПОБЕЖДАВАМ
ДАЛЕЧЕ СИ, ДАЛЕЧЕ СИ ОТ МЕН

ДАЛЕЧЕ СИ, ДАЛЕЧЕ СИ ГОСПОЖО
УСЕЩАМ ТЕ КАГО КАМБАНЕН ЗВЪН
ОТЕКВА В МЕН, РЕАЛЕН И ВЪЗМОЖЕН
И ВСЕ ПАК СИ ДАЛЕЧНА КАТО СЪН...

ПРИЯТЕЛИ СМЕ, НЕ ЧЕ СЕ ПРОЩАВАМ
СЕГА СЪМ ТИХ И МАЛКО ПОДРЕДЕН
НО САМО ВЪВ ЕДНО НЕ СЕ СЪМНЯВАМ
ДАЛЕЧЕ СИ ДАЛЕЧЕ СИ ОТ МЕН...

ШЕГУВАШ ЛИ СЕ…


ШЕГУВАШ ЛИ СЕ, ТОЛКОВА Е КЪСНО
НАПРАВИ МИ ПОДАРЪК ЛЮБОВТА
ЕДВА УСПЯХ ОТ МЕН ДА Я ОТКЪСНА,
И ЕТО, ЧЕ СЕ ВРЪЩА БАВНО ТЯ

СТРАХУВАШ ЛИ СЕ… КОЛКО ВРЕМЕ МИНА..
ЗАЩО ЖИВЕЕМ ПРОСТО ЕЙ ТАКА
НАЛИ КОГАТО ЧУСТВАТА НЕ СТИГАТ
ЗАПОЧВАТ ДА СЕ СЛУЧВАТ ЧУДЕСА…

ЧУДЕСА СЕ СЛУЧВАТ И ПО ВСЯКО ВРЕМЕ
ПРЕГОРЕЛИ ЧУСТВА СЕ ИЗПЪЛВАТ С ЦВЯТ
А ОТ НАС СЕ ИСКА, ДЯВОЛ ДА ГО ВЗЕМЕ
ОТ МЕЧТИТЕ ДА СИ ПОСТРОИМЕ ГРАД

ЕЛА ДО МЕН, НАЛЕЙ СИ И ПРАЗНУВАЙ
ПОЧИВАЙ СИ НА МОИТЕ РАМЕНА..
ЗА ВЧЕРАШНОТО САМО НЕ ТЪГУВАЙ
НЕ ИСКАМ ДАЖЕ ДА ТЕ РАЗБЕРА.

ЧУДЕСА СЕ СЛУЧВАТ И ПО ВСЯКО ВРЕМЕ
ПРЕГОРЕЛИ ЧУСТВА ТЪРСЯТ СВЕТЛИНА
КЪСНО СНОЩИ В ТЪМНОТО СИ МИСЛЕХ
СИГУРНО СИ ПРАВ …ДО СУТРИНТА!

КОЛЕДЕН ПОДАРЪК - за всички посетители на блога ми....

Когато синът на американеца Хорас Джаксън Браун навършил 17 години и си стягал багажа за университета, бащата започнал да си записва съветите, които искал да даде на сина си. Искал да му предаде някои мъдрости, които да му служат като карта за ориентиране в живота. По-късно бащата събрал тези съвети в книгата си "Малки поуки за живота", продадена вече в няколко милиона екземпляра. От съдържащите се в нея 511 съвета, между които впрочем има доста спорни, банални или противоречиви, като "Свиркай си!", "Яж сливи!", "Не пуши!", "Пей под душа!", "Вземи си куче!" и др. подобни, тук са приведени следните 25 съвета...


1. Прави всеки ден на трима души комплимент.

2. Живей така, че представите на децата ти за справедливост, грижовност и честност да бъдат свързани с тебе.

3. Използувай остроумието си да забавляваш хората, не да ги оскърбяваш.

4. Не си губи времето да опровергаваш критиците си.

5. Никога не плащай преди работата да е свършена.

6. Връщай всичко, което си взел назаем.

7. Не напускай една работа преди да си си намерил друга.

8. Нека любопитството ти бъде вечно неудовлетворено. Постоянно питай: "Защо?"

9. Никога не се предавай. Чудеса стават всеки ден.

10. Бягай от съдебни процеси като от огън.

11. Бъди храбър. Ако не си, прави се на такъв - никой няма да забележи разликата.

12. Не позволявай да те виждат унил.

13. Много внимателно избирай партньора или партньорката си в живота. От този избор зависят 90 % от щастието или нещастието ти.

14. Не изгаряй мостовете си. С изненада ще установиш, че се налага да преминеш една и съща река много пъти.

15. Научи се да оказваш първа помощ.

16. Учи се да слушаш внимателно. Защото щастието често почуква съвсем тихо.

17. Не губи време, когато ти хрумне някоя добра идея. Възможно е и друг да се е сетил за това. Успехът спохожда този, който реагира пръв.

18. Не надценявай силите си да промениш другите.

19. Бъди по-вежлив, отколкото е необходимо.

20. Давай на хората втори шанс, но никога не им давай трети.

21. Стани един от най-положителните и щастливи хора, които познаваш.

22. Пробвай късмета си колкото се може по-често.

23. Определяй сам своето поведение. Не се оставяй други да го определят.

24. Никога не купувай скъпи вина, куфари или часовници.

25. Дай си време да помиришеш розите. Легни на гръб и погледай звездите.

Но обикновените хора рядко са получавали такива пространни и всеобхватни наставления от родителите си. Най-често те са получавали съвети само по конкретни поводи или по отделни въпроси.

В разказа на Любен Каравелов "Божко", написан преди около 150 години, бащата, пловдивчанин, отправя следните прощални думи към своя единствен син:

- Синко, аз нищо не мога да ти оставя в наследство, но умирам с радост, че мога да ти оставя добро и честно име. Не ще да те упрекнат с бащиното ти име. "На добрия син не трябва богатство - той сам печели; не трябва и на лошавият - той всичко прахосва!" - говорят старите. Това е тъй. Почитай старата си майка, бъди честен, милостив, не забравяй сиромасите, помагай им с каквото можеш, било с приказка, с дело или пари ... с каквото господ дал ... Моли се бог да даде на всеки толкова, колкото желаеш на себе си."

В книгата на Станислав Сивриев "Върти се, върти се", бащата, обикновен родопчанин, дава следните съвети на сина си:

"Не бъди много скромен. Направи нещо, та да ти се чуе името. Човек се хвали със скромност, когато няма с какво друго да се похвали.

Мъж, който не въди душманин, не е мъж.

С проста жена да не се захващаш - ще те изложи.

И с маскари да не сядаш на кафе - ще те оцапат.

И запомни - ръки правят, уста разваля!

Напред е страшно, назад - позорно. Дръж средата, но и там по-настрани от калабалъка"

В една руска приказка бащата дава на сина си следните наставления: гледай да си направиш по една къща във всяко село, да ходиш всеки ден с нови ботуши и всяка сутрин всички, които те видят, да те поздравяват. А когато синът се учудил как може да се постигне това, бащата пояснил: намери си по един приятел във всяко село; всяка вечер почиствай ботушите си така, че сутринта като ги обуеш, да изглеждат като нови; ставай рано и отивай пръв на работа - тогава всички, които пристигат след тебе, ще те поздравяват.

В книгата "Еманципантки" бащата дава следните съвети на Маджа - най-чистия, всеотдаен и привлекателен образ на девойка в книгата: "Трябва да бъдеш и малко егоист. Хората постъпват с всички така: взимат му парите, отнемат му времето, работата, хубостта, разума, сърцето, доброто име дори... Всичко - ако не го защити неговият собствен егоизъм. Затуй умереният егоизъм е сила чудодейна, стобор, който пази вишната от крадците. Не разрешавай да те изнудват и крадат. Отдавай сърцето си, но на добрите, и за да си им по-полезна, пази се от злите. Търси си приятели измежду ония хора, които имат повече работа, точно те са истински полезни..."

В спомените на банкера Буров се разказва за наставленията, които един баща, дребен банков чиновник, дава на дъщеря си Мария: "Бащата на Анибал му казал: "Сине мой, за да победиш враговете си, трябва да победиш първо злобата в сърцето си." Злобата разкъсва душата, опропастява сърцето, разбива съня и спокойствието. Обичай веселите хора, Мария, защото те са солта на земята. Природата е вложила в сърцето ти много обич, нежност и надежди - запази ги до старини. Злобните хора живеят зле. Злобата ражда отчаяние, а отчаянието - страдание. Създавай си добри навици. Навикът е една мъка, отвикът - две. Често съм се питал, Мария, каква ще станеш ти? Учителка, чиновничка или заключена птичка в кафез. Бягай от кафеза, момиче..."

В "Саламейският алкад" - пиеса от Педро Калдерон дьо ла Барка, бащата дава следните съвети на сина си, когото изпраща на служба в кралската гвардия /словоредът може да изглежда малко странен, тъй като в пиесата се говори в стихове/:

"Родът ти бащин не е знатен, но е от слънцето по чист. Това ти казвам, за да не унижаваш гордия си дух и храбростта си и, огорчен, да не престанеш да се стремиш със всички сили да станеш нещо по-голямо!

Бъди смирен и с разум ясен, защото, ако бъдеш скромен и с разум здрав, ти ще решаваш най-доброто. Така в забрава ще запратиш неща, които много пречки на горделивците създават!

Бъди учтив към всички хора, бъди ти щедър и забавен, защото тонът и парите приятелите ни създават!

Недей злослови за жените, защото почит заслужава дори най-простата жена - нали, най-после, те ни раждат!

Не почвай бой за всяко нещо. Че като гледам по селата мнозина хора да ни учат как да се бием, все си казвам: да имаше един учител, способен да ги обучава не как да мушкат и нападат, а за какво да се сражават, децата си му бихме дали!

И никога не обещавай, ако не можеш да изпълниш!

В играта винаги залагай според парите си. Тогава, ако пари случайно нямаш, поне честта си ще запазиш!"

В друга испанска пиеса - "Съмнителната истина" от Хуан Руис де Аларкон, бащата дава следните съвети на сина си - млад благородник:

"Играеш ли, не се увличай, тез две условия прилагай: големи суми не залагай, големи думи не изричай!

От средствата за откровения най-силно средство са парите. Пара парата побеждава, елмаз изглажда се с елмаз. Светът до днеска не познава човек, затуй че подарява, да са му счупили ръка!

Опитай всичко, всичко дай, преди със меч да се насочваш. Че лудост е с това да почваш, което трябва да е край!"

А приятелят на благородника му казва освен това: "И спазвай още тоз съвет: жената трябва да се иска, пара не трябва да се стиска!"

Понякога, за да се усвои по-добре поуката, бащата дава наставлението си чрез някакъв запомнящ се пример или гатанка.

Такъв е заветът на хан Кубрат. Той събрал синовете си край смъртния си одър, свързал няколко пръчки в сноп и им ги подал да опитат да ги счупят. И петимата му синове - от най-малкия до най-големия, се мъчили да счупят снопа пръчки, но не успели. Тогава ханът взел от тях снопа, развързал го и една по една, макар вече с отслабнали ръце, счупил пръчките.

- Така и вие бъдете винаги заедно. Докато сте заедно, никой няма да може да ви победи.Но ако се разделите и започнете да враждувате помежду си, даже слаб враг ще ви погуби!

Целувката на Юда

-Познаваш ли душата
на гнусният предател
на лицето с маска
наречена “приятел”?

Почувстваш ли в гърба си
на ножа острието
ще закрещиш в ума си:
О,не... Не е! Но ето...

Започва да те пари
и болката нараства,
но казваш си:-едва ли,
той само ме одраска.

И удар, втори,трети
понасяш ти, геройски,
а навик придобил е
“приятелят” юдейски.

Интригите забърква,
поднася ти отрова,
животът ти побърква,
но,ах... нали сме хора!

Посрещаш го с усмивка,
изпраща те с прегръдка –
целувката на Юда
на челото ти лъсва.

Но няма тук виновен.
На себе си сам враг си
предател щом греховен
обичаш като брат си.

Автор LYCKI

Разговор с моя син на 18-тия му рожден ден


Седни по-близо и не крий от мен

цигарата си с пръстите несръчни

Ти ставаш вече мъж от този ден

и моят път от твоя се отлъчва.

Знам, чакаш радост да ти подаря,

та леки да са първите ти крачки.

Не ще му кажеш днес „благодаря”.

Подаръкът сега не е играчка.

С какво да те зарадвам, сине мой?

И днес денят е труден като вчера.

Все още има в песните ни вой.

Все още във живота има черно.

Сирени още вият и смъртта

след самолетните ята се влачи.

Все още има гладни по света

и някъде сираци още плачат.

По пътищата злобата седи

и завистта във локвите се стича.

Разкаляната алчност още бди.

Пази се, сине, дяволски привлича.

Охолството ограбва мъдростта

и с подлости убива добрината.

Отровена, загива верността

към хората, създали топлината.

Не в пътя лек ще срещнеш радостта,

а в пътища, които сам изграждаш.

Знам, скъпа е на всеки младостта,

но щастието в болката се ражда.

Аз пътищата си преминах пеш –

все срещу ветровете, без да мигна.

Съдбата ми крещеше: „Ще се спреш”.

Помогнаха ми хората да стигна.

Недей гази в калта за „много хляб”.

Човек и с малък къшей се наяжда.

Недей да коленичиш като слаб

пред всяка локва в страшната си жажда.

Ще бъдеш, синко, истински щастлив,

когато спреш, задъхан от умора.

И бързай, вечно няма да си жив.

Животът се живее между хора.

Стани човек от огън и от плът.

Не стой, където въздухът те души.

От стъпките в неравния си път

сам ехото да можеш да послушаш.

До плач да стигнат мъжките очи,

дори сърцето младо да изстине,

върви така, че диря да личи,

по дирите ти други да преминат.

ПРИЯТЕЛСТВОТО Е МАГИЯ...

Обява


Заменям една измислена радост

за две сълзи - ама съвсем истински.

И дом с едно уютно мълчание

за едничък тавански писък.

Заменям на Варна мекия климат

за топла дума - на двата полюса.

И още - едно есенно имане,

за едно нямане - пролетно!

Заменям едно породисто куче

за един верен, бездомен пес...

Заменям насилено благополучие

за една нещастна любов днес!

Когато някога ти имаш нужда
Да чуеш птиците над приказна лагуна
Но чувстваш че на себе си си чужда
Ела при мен и аз ще те целуна

Когато някога не виждаш смисъл
А твоите очи са с сълзи пълни
Но всеки е във себе си залисан
Ела при мен и аз ще те прегърна

Когато някога денят ти сив е
И на бездънна пропаст твойта нощ прилича
А ти от малко само обич имаш нужда
Ела при мен и аз ще те обичам

А после, някой ден когато
Погледнеш ти на мен по начин нов
Тогава - просто заключи вратата
А аз? - И за това ще съм готов

Ще си замина някъде далече
Ще те обича вече някой друг
Не ще си спомняш ти за мене вече
И ще забравиш туй,че била си тук

И само някога ще виждаш във съня си
Как някой тихо в твойта стая влиза
Не се сърди - аз просто искам да те видя
Да те целуна, после мълком ще си ида.

А ако някога отново имаш нужда
Да чуеш птиците над приказна лагуна
Но чувстваш че за другите си чужда...
Ела при мен и аз ще те целуна...

Не страдам,че те няма,
а че стените викат.
Ударени камбани без да ги чуе никой.

От твоя глас не страдам,
от думи премълчани,защото всяка радост
заменям с много рани.

И радвам се че дишаш,
но без да знам къде си?
По въздуха ти пиша
до твойта неизвестност!

Живея с тази лудост,
с която те обичам.
Не ме е страх от удар
страх ме е от самота.

И радвам се че дишаш,
но без да знам къде си?
По въздуха ти пиша
до твойта неизвестност!

Бягай! Бягай от мене, спаси се!
И от себе си, мене спаси!
Угаси тази лумнала мисъл!
Мойта лудост по теб, угаси!
Тя е страшна, безумна, нелепа.
И тъй, както в най-сладката жар днес ни топли,
тя утре на пепел ще ни стори във своя пожар!
Казвам бягай, а всъщност протягам две ръце -
остани в моя ден!
Как от себе си сам да избягам?!!
Ти си цялата, цялата в мен!

*********
Изтрих те с двойна гума от сърцето си,
като ненужна правописна грешка.
Но скъса се хартията, там дето ти
оставила бе, нещо страшно тежко!
През дупката днес духа само вятърът...
да, вятърът на зла обида духа...
а колко ли е скъсана душата ти?!!
Изтрила толкоз образи -
тя куха, навярно зее някъде дълбоко в теб!
Ако изобщо още съществува!
Обидно е! И грозно и жестоко е
с такива думи с теб да се сбогуваме!
Със теб мечтата, любовта, утехата,
която сам създадох в мойте нощи,
но ти си само на мечтата дрехата,
а със самата нея, нищо общо!
Изтрих те от душата си, завинаги!
Но само теб - пародия на обич.
Оназ - мечтата, жива, неизстинала -
остава да върви пред мен
до гроба!

Дямян Дамянов

Обичам те...

Обичам те. Надявам се, ти - мене.
Но - вжеглени във общия хомот,
да си го кажем просто няма време...
...И си отива нашият живот.
Във делници, в неща и грижи сиви,
във прози, в труд, и грапав, и суров,
безмислен, смислен - просто си отива.
Във всичко друго, само не в любов.
Между две скуки, между два етажа...
И ако някога се изтърва
"обичам те" срамливо да ти кажа,
повярвай, не е истина това.
"Обичам те" е просто малко. Много,
безкрайно те обичам! Но защо
да ти го казвам? Нужно ли е? То го
живеем двама. В двама ни е то.
В душите ни, в децата ни, във всичко.
И в общия ни път трънлив, не нов.
Обичам те. Но що са трите срички
пред нас - безкрайносричната любов.

Д.Дамянов

НАДЕЖДА



Добрите хора си отиват рано,
а лошите остават на банкет.
Животът е лотария с награди,
но кой е печелившият билет?
Добрите хора вечно са самотни,
а лошите живеят на стада.
Човек привиква някак неохотно
да казва "не", когато мисли "да".
Добрите хора страдат от невроза,
а лошите са с нерви от въже.
Отдавна Хамлет е решил въпроса –
бъди злодей, за да не ти е зле!
Добрите хора падат първи в боя,
а лошите отзад крещят: "Ура!"
Нима пред Ботев имаше завои
с облаги от народната софра?
Добрите хора пеят тъжни песни,
а лошите – тържествен дитирамб.
Животът е прекрасен, но нелесен,
когато нямаш сигурен гарант...
Добрите хора вярват във Доброто,
а лошите разчитат на късмет.
Но днеска за победата над злото
не е достатъчно да си поет!
Разправят, че добрите ще изчезнат,
разпънати от свойта доброта.
Но аз живея с искрена надежда –
Доброто надживява и смъртта!

Ивайло Диманов