Не страдам,че те няма,
а че стените викат.
Ударени камбани без да ги чуе никой.

От твоя глас не страдам,
от думи премълчани,защото всяка радост
заменям с много рани.

И радвам се че дишаш,
но без да знам къде си?
По въздуха ти пиша
до твойта неизвестност!

Живея с тази лудост,
с която те обичам.
Не ме е страх от удар
страх ме е от самота.

И радвам се че дишаш,
но без да знам къде си?
По въздуха ти пиша
до твойта неизвестност!