Затуй ли, че копнях по небесата,
да литна в тях с крилата на орел,
животът моите крила отнел
и ги сменил със две нозе сакати?

Или, че жаден исках да изпия
и слънцето, и тоя цъфнал ден,
по бузите ми две сълзи се вият
и устните ми парват с дъх солен?

Дали, че търсих път сред океани
към хиляди невидени неща,
аз днеска виждам толкоз от света
в прозореца ми колкото е сбрано?

Затуй ли, че без радости живея,
живота радостен обичам аз?
И толкоз ми се иска да попея -
дали затуй, че нямам глас?

/Дамян Дамянов/