ВЪЗРАСТ

Старея вече. Времето подсеща
да се въздържам повече сега.
Завържат ли се спорове горещо,
полека да отстъпвам. Без тъга.

Полека всичко аз да намалявам -
и виното, и хляба, и солта.
Големи крачки вече да не правя,
защото си отива младостта ...

По дяволите късните съвети,
по дяволите мъдростта дори ! -
Предлагам аз отново на сърцето
в пожарите от чувства да гори.

Предлагам ветрове неукротени
и пътища с далечен, звезден бряг.
Предлагам му аз цялата вселена
и искам всичко да улавя пак.

И стане ли му тясно зад стените
на лявата ми пазва в късен час,
като зърно да се взриви в гърдите,
поискало да пусне житен клас.

Евтим Евтимов

Н Е Д Е Й



ПРЕД МЕН НЕДЕЙ ДА ПАДАШ НА КОЛЕНЕ !

АЗ НЕ ХАРЕСВАМ МОЛЕЩИ МЪЖЕ !

НЕ ЩЕ ИЗПРОСИШ НИЩО ТИ ОТ МЕНЕ,

АЗ ВСИЧКО ДАВАМ САМО ОТ СЪРЦЕ !



НЕ МЕ ЗАСИПВАЙ ТИ СЪС КОМПЛИМЕНТИ ,

НЕ ГИ ПОНАСЯМ ТИЯ ЩУРОТИИ !

ПОДАРЪЦИ НЕ ЩА , НИ САНТИМЕНТИ,

ИСТИНИ ЕДИНСТВЕНО МИ ГОВОРИ !



НЕ МЕ ВОДИ ПО СКЪПИ РЕСТОРАНТИ ,

НЕ МИ ХАРЕСВА ТАЯ СУЕТА !

ПРИЕМАМ ВСИЧКИ ДРУГИ ВАРИАНТИ,

ДОРИ КОЛИБА В ПРОЛЕТНА ГОРА !



НЕ СЪМ КАТО ДРУГИТЕ –”ПРИНЦЕСА”,

ОТКАЗВАМ ТИ ЛУКСОЗНИТЕ НЕЩА !

ИЗМИСЛИ МИ РЕАЛНА ПИЕСА,

ЧЕ АЗ СЪМ ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО !



ЗНАМ , ДОСТА ТРУДНО ЩЕ ТИ БЪДЕ,

ЗНАМ , ЛЕСНОТО ВСЕКИ ОБИЧА !

УСПЕЙ МЕЧТИТЕ МИ ДА СБЪДНЕШ,

ТАКА ЩЕ ЗНАМ , ЧЕ СЪМ ОБИЧАНА !


Любов

ИНТЕРНЕТСКА РЕКОЛТА

/посвещавам го на всички интернет-безделници /



НАМЕРИХМЕ СЕ С ТЕБЕ В ИНТЕРНЕТА,

И РАЗГОВОРЪТ ТРЪГНА ИЗВЕДНЪЖ

ВЪВ ХИЛЯДА РАЗЛИЧНИ ПОСОКИ,

ГОВОРЕХМЕ КАТО ЖЕНА СЪС МЪЖ !



НАЛИ НЕ РАЗГОВАРЯШЕ С ЕКРАНА,

ДОРИ СЪС СНИМКАТА МИ- НЕ ?

НАЛИ НЕ БЯХ ЗА ТЕБЕ АЗ ИЗМАМА,

НО И НЕ БЯХ ИКОНОСТАС !





НА ”ИСКРЕННО И ЛИЧНО” ГО ДОКАРАХМЕ

И В ТОЗИ ВЕСЕЛ ДИАЛОГ,

ТИ НЕ РАЗБРА ЛИ, КАТО МИ ГОВОРЕШЕ,

ЧЕ В МЕН ПОСЯВАШЕ ЛЮБОВ.



И ЕТО, ЕТО Я РЕКОЛТАТА,

БОГАТА , ПРЕ - БОГАТА !

НО АЗ ОЖЪНАХ САМО БОЛКАТА,

ЧЕ ЛЮБОВТА Е СВЯТА !



ОСТАВИХ Я ЗА ДОГОДИНА,

ОТНОВО ДА ПОКЪЛНЕ ,

ДА РАЗЦЪФТИ ВЪВ ДРУГО ИМЕ,

И ДА УЗРЯВА ДЪЛГО !



ТИ БЕШЕ ГОРДИЯ СЕЯЧ,

А АЗ - ЗЕМЯТА ЧЕРНОЗЕМНА,

ЗАЛУДО ЛИ И ЧАК ДО ЗДРАЧ,

РАБОТЕШЕ СИСТЕМНО ?



А ПОСЛЕ СИ ЗАБРАВИ ЗА ТРУДА.

НА ЧЕРНА УГАР ЛИ ПРИЛИЧАХ?

ТА НИТО МЕ ПОЛЯ, НИ ПРЕКОПА

И ПАК ЛИ САМО АЗ ОБИЧАХ ?



РЕКОЛТАТА - НА КЪРА ИЗГОРЯ,

НЕ СТАНА НИТО ХЛЯБ, НИ ВИНО.

ПРЕВЪРНА СЕ ВЪВ ТОР И ВЪВ ТРЕВА

И СТАНАХ ОТ ТОВА - ПО-СИЛНА.



ОТ ДНЕС НАТАТЪК , ДРУГИТЕ СЕЯЧИ,

ЩЕ ПРЕМИНАВАТ КУРС ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ,

КАДЪРНИ ВЕЧЕ ИСКАМ, НЕ МЪРЛЯЧИ,

НАСИТИХ СЕ НА ИНТЕРНЕТ-БЕЗДЕЛНИЦИ !!!


ЛЮБoff

”ЗЛАТНАТА ” РИБКА





НАБАРАХ ТЕ ВЪВ ИНТЕРНЕТА,

НА МОЙТА СТРЪВ ТИ ВЗЕ ЧЕ КЛЪВНА.

НЕ ,ЧЕ СТРЪВТА МИ БЕ ПЕРФЕКТНА,

ТИ ПРОСТО БЕШЕ ГЛАДЕН – СТРЪВНО !



ГОЛЯМА МАЙСТОРКА СЪМ - СИ ВЪОБРАЗИХ !

А ТИ НЕ СИ ШАРАН , А СИ АКУЛА !

И ВСИЧКИТЕ ЧАЛЪМИ ГИ УПОТРЕБИХ,

НО ВЕЧЕ ШАНСОВЕТЕ МИ СА - Н У Л А !



ЗАТЕГЛИ СЕ ОБРАТНО КЪМ ВОДАТА,

ЕХЕЕ, НАЯДЕ СЕ И СЕ РАЗМИСЛИ !

НЕ ЩЕШ ПРИ МЕНЕ – ТУКА НА ЗЕМЯТА,

ВЪВ ГЬОЛЧЕТО ! ДОРИ ДА НЕ Е БИСТРО !



ЕЙ, РИБО, НЕРВИТЕ МИ СКЪСА !

И КОРДАТА, И ВЪДИЦАТА ПОТРОШИ !

НЕ ИСКАШ ТИ ДА МЕ ПОСЛУШАШ.

СЕДИ СИ ТАМ И САМ СЕ УДАВИ !!!



КАКВА НЕСЛУКА ! КВО ДА ВИ РАЗКАЖА?

ПРЕДСТАВИ МИ СЕ ЗА ГОЛЯМА РИБА.

ЗАЩО ДА ЛЪЖА ? ВСЪЩНОСТ СЕ ОКАЗА,

СТРАХЛИВА , КОСТЕЛИВА КАРАКУДА !



ПОНЕ ДА БЕШЕ МЪНИЧКАТА- ЗЛАТНАТА!

И САМО ТРИ ЖЕЛАНИЯ ДА ИМАХ !

ДА ! НЕ ЗАСЛУЖАВАМ РИБА- ОТ БЕЗПЛАТНАТА,

ЗА РИБА ЛИ ? ЩЕ СЕ ОТБИЯ В МАГАЗИНА !
ЛЮБoff

КРИПТАТА НА ТАЙНИТЕ

Когато някой ден избухна в стих,
когато мое слово от омайност
се втурне бурно в твоя свят триптих
тогава всяка дума ще е тайна.

И в криптата на моя ръкопис
ще търсиш шифър пак да ме отключиш.
Море ли съм - бъди ми топъл бриз.
Звезда ли съм - опитай да ме случиш.

Аз нося ключ за твоята душа.
Нима не знаеш колко пътя имам?
Съдбовности ме стигат сред света.
Очите ми горят от несъзримост.

За кратък миг нощта ми освети.
Поне веднъж светът да ни сънува.
Стихът тогава сам ще ни шепти..

ДЕЛА РАИ И ЯСЕН ВЕДРИН

ПРЕЗ ВРЕМЕТО

През времето преминах като стих,
роден от незарасналите рани.
На други хора болки изцелих.
Души докосвах, тъжно разпиляни.

Прехвърлях рубикони, ден след ден.
И граници разтягах невъзможни.
Бях белият мислител на Роден,
загледан в хоризонтите тревожни.

Събирах сам откъснати пера.
Съшивах ги в крила - Дедал навярно.
И птиците успях да разбера
защо летят в небето златозарно.

Ръцете пълнех с миди от брега -
седефената нежност на морето.
Защо, къде, доколко и кога -
намираше си отговор сърцето.

От древните посоки изкусен -
предели търсех във дърво и камък.
И в стара притча виждах се спасен -
като светилник с неугасващ пламък.

Раздадох се - подобно на скала,
превърната на пясък от вълните.
Пера и миди, огън и крила
изпълваха ми смисъла на дните.

През времето преминах като стих.
На колене - пред мъдростта далечна.
Не знам дали на себе си простих,
но прошката от Бога - тя е вечна.


ЯСЕН ВЕДРИН

Страхът за мен е нещо непривично.
Шегувам се. И мене ме е страх.
Да се страхуваш даже е логично.
По-ме е страх, от туй, да няма страх.

Страхувам се, признавам си, от самотата.
От липсата на истинска любов.
Страхувам се дори от суетата,
Но суетата.....тя си е до гроб.

Страхувам се от болката, от нищетата.
От мъката на хората и от смъртта
Страхувам се дори когато,
Ще се наложи сам аз пътя си да извървя.

Страхувам се от болните амбиции.
От гадните невежи ме е страх.
Нещастни, злостни, гнусни коалиции,
От тях, от тях най-много ме е страх.

Страхувам се от глупавите хора.
От хора обградени със лъжи.
От лудите, че нямат те умора.
Защото луд умора няма, само се поти.

Но стига толкова, страхът е необхватен.
С две думи няма как да се опише.
Повярвайте ми, всички се страхуват,
Ала при някои страхът мирише.

Васил Гергов

Копняли са ме толкова ръце
и още толкоз погледи ме пиха.
Не стигнаха до моето сърце,
защото ключ за него не откриха...



Дияна Енчева

С прах в душата и прах по нозете,
с непоносимото слънце на рамото
аз съм тръгнал да стигна морето,
но от години седя върху камъка.

И в тръбата на зноя заслушан,
за бездомната моя покъщнина
дом строя върху старата суша -
няма отиване, няма завръщане.

С есента ще угаснат тревите,
ще протегне свойто мълчание пътя -
пак ли в мен като зебри ще скитат
огнищата чужди, прозорците жълти.

Тухла по тухла - цял ден ще блъскам
и плодове ще посаждам над бурена.
Нека друг вместо мене да лъска
тезгяха на младостта ми изгубена.

Трябва най-сетне аз да узная
как ще живея с тоя скитник - сърцето.
Всичко друго е пясък и пяна,
и сол, с която ни залъгва морето.

Борис Христов

ЧЕСТИТ СВЕТИ ВАЛЕНТИН

ОЧАКВАНЕ НА ПРОЛЕТ

Нужно е време


Нужно е време,
За да разбереш тънката разлика
Между преплетени ръце и оковани души...

Да осъзнаеш,
Че любовта не е вечно упование,
А човекът до теб - сигурност за цял живот...

Да прозреш,
Че целувките не подпечатват договори,
А подаръците не означават обещания...

Да срещаш пораженията си с вдигната глава
И смел поглед - силен като голям човек,
А не раним като малко дете...

Да разбереш,
Че пътищата се проправят днес,
Защото земята утре е несигурна за градеж...

Нужно е време,
За да разбереш, че дори
Топлите лъчи на слънцето изпепеляват,
Стоиш ли дълго под тях...

Така, че
Посади сам цветята в градината на душата си -
Не чакай случаен букет...

Накрая ще видиш, че можеш да оцелееш...
Че си наистина издръжлив,
Че си действително силен,
Че си истински ценен...

И ще се учиш,
И ще научаваш нещо ново
При всяко сбогуван

Белег

Все си мисля за теб,
все се връщам
към високия пролетен полет.
Виждам ясно:
светът не е същият.
Всички пътища
водят надолу.

Как да стигна до Горното езеро,
до върбата с надвиснали клони,
до етажа на твоите глезени
и до хълма
на твоите стонове?

Любовта е кълбо от загадки,
а така ми се ще да науча:
кой е срещал такава,
която
да завършва
благополучно?

Знам, въпросът е риторичен,
пък и отговор
не е нужен.
Който иска и може —
обича.
Няма повече,
няма друго.

Всичко става в мига —
без въпроси
и анализи,
пози и рамки.
Любовта е такава прахосница:
съществува,
но само голяма.

Тя нехае за нашите мерки
и какво
ще се случи накрая.
Като свърши, остава навеки.
И по болката
ще я познаем.

Славимир Генчев

Страхът за мен е нещо непривично.
Шегувам се. И мене ме е страх.
Да се страхуваш даже е логично.
По-ме е страх, от туй, да няма страх.

Страхувам се, признавам си, от самотата.
От липсата на истинска любов.
Страхувам се дори от суетата,
Но суетата.....тя си е до гроб.

Страхувам се от болката, от нищетата.
От мъката на хората и от смъртта
Страхувам се дори когато,
Ще се наложи сам аз пътя си да извървя.

Страхувам се от болните амбиции.
От гадните невежи ме е страх.
Нещастни, злостни, гнусни коалиции,
От тях, от тях най-много ме е страх.

Страхувам се от глупавите хора.
От хора обградени със лъжи.
От лудите, че нямат те умора.
Защото луд умора няма, само се поти.

Но стига толкова, страхът е необхватен.
С две думи няма как да се опише.
Повярвайте ми, всички се страхуват,
Ала при някои страхът мирише.

Васил Гергов