неделя, 12 юни 2016 г.

ДЕНЬО ДЕНЕВ НАСАМЕ С МОЯТА ДУША Из "Подслушани дихания" Ти разсъхна се, душа, и затова на бъчвар ще взема да те заведа: да набие обръчите, да натъпче фугите с трева, че през тях изтича скъпоценната вода. А дълъг път ни чака още. Вече устните цъфтят, но едва сега навлизаме във пясъчните дюни. Трябва да помислим и за грешницата-плът - ножа си връз нея точи слънцето на юни. Трябва да пестим дъха си и пресмятаме сухара, за да бъде дълга броеницата на стъпките. И в торбичката за прахан да запазим суха вяра, за да има смисъл ходенето ни по мъките. И нека пак да стиснем зъби! Хоризонтът ни очаква възелче да вържем на неговия син конец. А когато дойде час да ни затрупа мракът, ще се измъкнеш ти от мен като крадец.

петък, 3 юни 2016 г.

НЕ ОТЛАГАЙ - Недялко Йорданов Вчера – вече е минало…. Утре – не можем да знаем… Утре може да бъде късно… Да кажеш че обичаш, да кажеш че съжаляваш, да се извиниш, Да кажеш че искаш да опиташ наново, Утре може да бъде много късно, За да поискаш прошка, За да кажеш – Прости ми, грешката беше моя… Твоята любов, утре може да е ненужна! Твоето извинение утре може да е излишно! Твоето завръщане утре може да е нечакано! Твоето писмо утре може да не бъде прочетено! Твоята нежност утре може да не е необxодима! Твоята прегръдка утре може да не срещне друга прегръдка… Защото утре може да бъде много, много късно… Не отлагай за утре да кажеш: “Обичам те” “Липсваш ми” “Прости ми” “Това цвете е за теб” “Изглеждаш много добре”… Не отлагай за утре твоята усмивка, твоята прегръдка, твоята нежност… Твоята работа, твоите мечти, твоята помощ… Не отлагай за утре да попиташ: “Мога ли да ти помогна?” “Защо си тъжен?” “Какво ти става?” “Хей… Ела тук, хайде да поговорим…” “Къде е твоята усмивка?” “Защо не започнем на ново?" “С теб съм… Знаеш, че можеш да ми разкажеш…” “Къде са твоите мечти?” Не забравяй: Утре може да бъде много късно! Търси! Моли! Настоявай! Опитай още веднъж! Единствено ДНЕС е решаващо! Утре може да бъде късно…мнoгo късно

....................

.

четвъртък, 9 юли 2009 г.


Усилията винаги си…

Автор плэйкаста: studena
Создан: 8 июля 2009 11:04

събота, 4 юли 2009 г.

вторник, 2 юни 2009 г.


ХУБАВ ДЕН ТИ ЖЕЛАЯ :)

Автор плэйкаста: studena
Создан: 3 июня 2009 10:37

понеделник, 25 май 2009 г.


Носи в душата си зелено…

Автор плэйкаста: studena
Создан: 26 мая 2009 9:46

неделя, 24 май 2009 г.

Зоната на здрача



Много не искам - няколко думи,
светлият здрач в октомврийска гора,
дивият дъх на окапали круши,
напръстник време - тук и сега.
Няколко байта в нечия памет,
място на топло под мъжки ревер,
мисъл за мене нейде отляво -
лист петопръст от червения клен.

Много не трябва - вече е есен -
(зная си мястото, знае ме то)
птица в сърцето, в джоба ми кестен,
мъх кадифен по кора на дърво.
Шепи на мъж да си свра тишината,
някой, с когото да помълчим,
моя последна пътека в гората
трябва ми да се изплача до лист...

Малко ми стига - знам, че те има.
Зона за рамо къде да подпра -
есенен клен покрит с йероглифи,
място отляво - да ги чета.

23.10.08
Автор: lila

петък, 22 май 2009 г.


*Молитва за моите…

Автор плэйкаста: studena
Создан: 23 мая 2009 5:05

сряда, 20 май 2009 г.

понеделник, 18 май 2009 г.


Малка закачка :)

Автор плэйкаста: studena
Создан: 18 мая 2009 21:24

неделя, 17 май 2009 г.


Втора младост :):):)

Автор плэйкаста: studena
Создан: 7 мая 2009 16:53

МАМКА МУ И ЖИВОТ
/не е стилно , но е верно !/




МАМКА МУ ! ЩЕ ПОЛУДЕЯ !

ТУЙ НЕ Е ЖИВОТ – МИЗЕРИЯ Е !

ЧАК ПРЕСТАНАХ ДА СЕ СМЕЯ !

НИ ОТ РАДОСТ, НИ ОТ ИСТЕРИЯ!



МАМКА МУ ! ЩЕ СЕ УБИВАМ!

ОЩЕ МИСЛЯ И ИЗБИРАМ ,

СЪС КАКВО ДА ГО НАПРАВЯ,

ДОСТОЛЕПНО ДА УМИРАМ ?



МАМКА МУ ! ЩЕ СЕ УДАВЯ !

НО МОРЕТО Е ДАЛЕЧЕ.

КАТО ДРУГИ ДА НАПРАВЯ,

МАЙ-БАНАЛНИЧКО Е ВЕЧЕ !



МАМКА МУ ! ЩЕ СЕ ОБЕСЯ !

АЗ ВЪЖЕНЦЕ ЩЕ СИ КУПЯ,

НО МЪЛВАТА МИ ДОНЕСЕ,

КЛОНЪТ ЩЯЛ Е ДА СЕ СЧУПИ !



МАМКА МУ ! ЩЕ СЕ ЗАСТРЕЛЯМ !

НА БАЩА МИ С ПИСТОЛЕТА.

А ДАЛИ ЩЕ СЕ УЦЕЛЯ,

ТОЧНО , ПРАВО ВЪВ СЪРЦЕТО?



МАМКА МУ ! ЩЕ СЕ ОТКАЖА !

ДОСТОЛЕПНО ДА УМИРАМ.

ЕБИ МУ МАЙКАТА ,ЩЕ КАЖА!

ДАЙ ДА СИ ПОВЕГЕТИРАМ!



ЛЮБoff

ЗА ВСИЧКИ :)

Автор плэйкаста: studena
Создан: 8 мая 2009 16:54


Любов

Автор плэйкаста: studena
Создан: 9 мая 2009 8:06


УСМИВКИ :)

Автор плэйкаста: studena
Создан: 15 мая 2009 22:41


ДОБРО УТРОООО :)

Автор плэйкаста: studena
Создан: 14 мая 2009 8:45


Душа душа докосна...

Автор плэйкаста: studena
Создан: 14 мая 2009 0:16


За настроение :)

Автор плэйкаста: studena
Создан: 17 мая 2009 21:48


Усмихни се :)

Автор плэйкаста: studena
Создан: 10 мая 2009 11:30

***

Докъде искаш Господи да порасна ?
Да обичам въпреки - успях !
Егоизмът ми съвсем угасна.
Доста болки изтърпях.

Да прощавам въпреки научих.
Да живея въпреки можах.
Не един шамар от враг получих.
Грешки колко осъзнах !

Да работя въпреки се мъчих.
И да вярвам въпреки не спрях.
Въпреки страха си се отключих
и напук на прашките, летях !

Въпреки, че скръб ме дави,
смея се и през сълзи !
Но кажи ми, Боже, как се прави
въпреки да не боли ?


Мадлен Алгафари
Смирненски
НА ГОСТИ У ДЯВОЛА



В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола — старият Дявол —
дома си на чашка абсент.

Свещта очертаваше острия профил
със ивица златни лъчи
и пускайки кръгчета дим, Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.

В очите му есенна горест бе скрита,
но все пак бе горд и засмен,
и махна с ръка той "In vino veritas!"
Ще бъда пред теб откровен!

Омръзна ми вече все тоя ярем на
притворство и помисъл зла —
да пием за твойта сърдечност неземна
и сивите земни тела!

Преди векове аз възпрях на земята
и тук устроих си шега:
веичах се за земната Истина свята,
но тя увенча ме с рога.

Възпламнах от ревност, и в черна омраза
за своята стъпкана чест —
човешката чест неуморно аз газя,
но с чест не сдобих се до днес.

Намислих чрез подвизи чудни да блесна —
умирах по сто пъти в бран,
но винаги рицар на кауза честна,
не бидох пак с чест увенчан.

Отчаян, окаян,веднъж в булеварда
аз тръгнах неземно злочест.
И вдигнах над себе си ярка плакарда:
"Човек без капчица чест!"

Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
"Без чест ли си? — Прави ти чест!"

Един господин ме целуна: "Ах, братко,
и ти ли!... Ей, кой да те знай!"
Две хубави дами ми казаха сладко:
"Елате в нас утре на чай!"

Чудесно! Невиждано! С почести редки
изпратен бях чак до дома.
Министри, царе и придворни кокетки
ми писаха мили писма.

И ето ме: важен, блестящ, елегантен,
богат като истински Крез!
И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин,
безчестник; но... винаги с чест!"...

И Дявола млъкна. Наля от абсента,
сърдечно се чукна със мен,
и пускайки пушек на синкави ленти,
прониза ме с поглед зелен.
Тинтявата


Бих го взел преди известно време
тоя стар турист с голо теме,
услужлив и мек съм общо взето
возил съм мнозина по шосето,
пък сега надолу слизах празен
и навярно по - разнообразен
моят път би бил и бих узнал
нещо извън своя си квартал –
но спирачките натиснал вече
порива ми изведнъж пресече
лоша мисъл: от таблото вчера
някой ми свали електромера,
завчера един ме нагруби -
откъде да зная, може би
да е именно от тях и тоя?...
И не спрях, и гледах до завоя
стария човек да се смалява.
А държеше китка от тинтява
и навярно беше не от тия,
дето ще ти сторят мръсотия.
И си казах, леко огорчен:
- Утре ще си спомни той за мен
как съм го отминал и на други
ще откаже своите услуги,
и така нататък до безкрая...
Дребен случай, но след него зная
как и ние, меките учтивите
ставаме от грубите и дивите,
ставаме железни, нелюбезни
със беззвездни във душата бездни.
Хора на доброто не умирайте!
Първите си пориви не спирайте!
Още сме едни във други сплетени,
Още е тинтявата в ръцете ни!

Валери Петров
ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА

Посвещава се на всички, които ще
кажат: "Това не се отнася до мене!"




"Кой си ти?" - попита го Дяволът.
"Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко нещастни хората!"

Това говореше млад мъж с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, гдето като мътни води на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи, черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено, като далечни топови гърмежи. Тълпите растяха, идеха и облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско до земи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста. Друг, пъхнал ръце в джебовете, се смееше високо, а в очите му гореше безумие.

"Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие, там горе, вие..."

Това говореше млад момък с изправено чело и стиснати в закана юмруци.

"Вие мразите онези мъже?", попита Дяволът и лукаво се приведе към момъка.

"О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя заради братята си, заради моите братя, които имат лица жълти като восък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!"

Дяволът се усмихна:
"Аз съм страж на онези горе, и без подкуп няма да ги предам."

"Аз нямам злато, аз нямам нищо, с което да те подкупя. . . Аз съм беден дрипав юноша. . . Но аз съм готов да сложа главата си."

Дямолът пак се усмихна:
"О, аз не искам толкова много! Дай ми ти само слухът си!"

"Слухът си? С удоволствие. . . Нека никога нищо не чуя, нека. . ."

"Ти пак ще чуваш!" успокои го Дяволът и му стори път. "Мини!"

Момъкът се завтече, наведнъж прекрачи три стъпъла, но косматата ръка на дявола го дръпна:
"Стига! Спри да чуеш, как стенат там долу твоите братя!"

Момъкът се вслуша. Странно - защо те започнаха изведнъж да пеят весело и така безгрижно да се смеят! . . . И той пак се завтече. Дяволът пак го спря:
"За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!"

Момъкът отчаяно махна ръка:
"Но аз тогава няма да мога да виждам нито моите братя, нито тези, на които отивам да отмъстя!"

Дяволът: "Ти пак ще виждаш. . . Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!"

Момъкът мина още три стъпъла и се вгледа надолу.

Дяволът му напомни:
"Виж голите им кървави меса!"

"Боже мой! Та това е тъй странно: кога успяха да се облекат толкова хубаво! А вместо кървавите рани, те са обкичени с чудно алени рози! . . ."

През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко стига да стигне там и да отмъсти на тези тлъсти князе и принцове: Ето едно стъпало, само още едно стъпало и той ще бъде горе! Той ще отмъсти заради братята си!
"Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци. . ."

"Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало и ти ще отмъстиш! Но аз винаги за това стъпало искам двоено откуп: дай ми сърцето и паметта си!"

Момъкът махна ръка:
"Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!"

Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:
"Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш това стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тези, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици."

Юношата погледна зелените иронични очи на дявола.
"Но аз ще бъда най-нещастния. Ти ми взимаш всичко човешко!"

"Напротив - най-щастливия! . . . Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си?"

Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:
"Да бъде! Вземи ги!"

. . .И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна долу, гдето ревеше и проклинаше сивата тълпа. Погледна, но нито мускул не трепна по лицето му; то бе светло, весело, доволно. Той виждаше долу празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.

"Кой си ти?" - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.

"Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!"
"Има две неща, които можем да оставим на децата си в наследство - корени и криле"

Имане


На живота си шарен
имането тежко подреждам-
като стара скъперница
кътам го в скришни места ;
нямам низ от пендари,
скрила съм шепа надежда
и до нея ,в сърцето,
пазя слънце от обич една.
Пазя плаха целувка
и прошепнато нежно “Обичам”.
Срещи кътам във скришното
и пияни от обич очи…
Пазя жежка милувка…
Плач на бебе:Момиче е!
Пазя тебе и тихичко
си отглеждам в сърцето мечти.
На живота си шарен
имането тежко подреждам-
не с жълтици-
богата съм с много любов.
Като наниз пендарен
в сърцето ми трепка надежда
тъй да бъде и в дните,
които ми носиш, Живот.


Публикувано от Ружена