КОМПЮТРИ - Венета Мандева

Пред себе си да бъдем откровени -
не се крепим на мускули и вени.
Подгонен вечно - да не закъснява,
от мозъка си искаме да дава -
решения сигнали и отчети,
конкретна цел, която да ни свети,
усмивка иронична за врага ни,
зализване на собствените рани.
От мозъка се иска да пресмята
храната в стола, дрехи за децата,
разчет за уж свободното ни време,
за кухнята какво перде да вземем,
заплатата, играта ни на тото...
но не доброто, даже не и злото.
Отлагаме приятелската среща
и с любовта разминахме се нещо.
Сърцето ли? Сърцето и душата?
О, те са старомодни, те са вятър!
Пресмятани, превърнати в компютри,
какво ще правим, ала само утре.
И хоризонта, бсе едно го няма,
мечтата липсва, малка и голяма,
за лятната ваканция играта
остана вече само на децата
и те еднички имат малко право
безцелно да потичат, ала здраво.
Но мускулите - те си отмъщават
и някой ден сред път ни изоставят.
Включително и мускулът сърдечен -
дори забравен - няма да е вечен.
И нещо стисва гърлото ни в клещи,
души ни нещо и клокочи нещо.
Инсулт ли казваш, и инфаркт ли - вятър!
Обидена напуска ни душата.