"Следил съм как изгряващите дни
ласкаят с царствен поглед планините.
След туй докосват с устни равнините
и позлатяват бледите мълни.
Но често позволяват небесата
на низшите мъгли да ги осеят
и те до здрач под слънцето вилнеят,
лишавайки от светлина земята.
И мойто слънце грейна тъй за час
е то над мен запали утрин ясна.
Но легна нисък облак между нас
и гордата му светлина угасна

Това не ме изпълва със презрения.
Дори слънцата имат и падения."

Шекспир