Бягай! Бягай от мене, спаси се!
И от себе си, мене спаси!
Угаси тази лумнала мисъл!
Мойта лудост по теб, угаси!
Тя е страшна, безумна, нелепа.
И тъй, както в най-сладката жар днес ни топли,
тя утре на пепел ще ни стори във своя пожар!
Казвам бягай, а всъщност протягам две ръце -
остани в моя ден!
Как от себе си сам да избягам?!!
Ти си цялата, цялата в мен!

*********
Изтрих те с двойна гума от сърцето си,
като ненужна правописна грешка.
Но скъса се хартията, там дето ти
оставила бе, нещо страшно тежко!
През дупката днес духа само вятърът...
да, вятърът на зла обида духа...
а колко ли е скъсана душата ти?!!
Изтрила толкоз образи -
тя куха, навярно зее някъде дълбоко в теб!
Ако изобщо още съществува!
Обидно е! И грозно и жестоко е
с такива думи с теб да се сбогуваме!
Със теб мечтата, любовта, утехата,
която сам създадох в мойте нощи,
но ти си само на мечтата дрехата,
а със самата нея, нищо общо!
Изтрих те от душата си, завинаги!
Но само теб - пародия на обич.
Оназ - мечтата, жива, неизстинала -
остава да върви пред мен
до гроба!

Дямян Дамянов