Живея с откоси

Целуван съм тук – по челото.
Погалван съм даже с перо.
Избягвам играта на тото –
съдбата ми стана крило.

Не бякам, а търся късмета.
Не крия главата в пръстта.
Не мога да пазя диета,
но пазя си още честта.

Понякога стрелвам в десятката ...
Връхлита ме тиха любов.
Успявам за някоя взятка ...
Откликвам на сутрашния зов.

Не дразня с излишни въпроси.
Не чакам ни милост, ни знак.
Живея набързо – с откоси
и търся оазис в трънак!



Инж. Никола Апостолов, София