***
Не ме изоставяй,
мое притихнало минало!
Треперят ръцете ми,
когато изхвърлям старите вещи.
Не искам след време всичко да бъде изстинало...
Дано да остане все нещо!
Все нещо!

Защо всеки път е път с кръстопът,
откъсващ парченце от мене
на всяка пресечка?
Защо времето не е лъч,
а е отсечка?
Казват - така е устроен светът.

Изхвърлях безмилостно старите вещи.
Без милост? Не!
Пак нещо в мене зовеше.
Не стана...
Сякаш остана все нещо,
което недоизхвърлено беше