Изгубен смисъл,изгубена посока...
Само спомен който на вратата агресивно хлопа...
Дъжд в очите ми,а всъщност сняг...
Далечен блян по споделен бяг...

Чувства в сърцето ми,а всъщност изгубена надежда...
Очи слепи за всичко,но краката ми мисълта повежда...
От лъчите с лъжи по краищата остри украсени...
И поля от мечти,безмилостно с коса окосени...

Спокойствие привидно,а всъщност близо съм до лудост...
Нищо красиво няма,сърцето ми отдавна забравило е що е хубост...
Жива съм,а всъщност без мечти на произвола оставена...
Моля се,но вътрешно знам,че отдавна съм забравена...

Капки кръв по сърцето,но всъщност натежаваща тъга...
Спомен цветен и настоящ живот все така сив... лъжа...
Любов прикрита зад пердета от маски...
И копнеж по отдавна изгубени ласки...

Съществото ми е жадно за промяна,
но вътрешно знае,че за теб всичко дава...
Мога да простя измяна,
стига любовта да не остане неразбрана...

Обвивка от студ,а всъщност ледена съм вече...
Времето за щастие отредено,сякаш за миг изтече...
На сила сякаш е пътя забравен...
без посока напред върви духа ми,гордо изправен...