ЯРЕБИЦАТА И ПЕТЛИТЕ

Между петли, които се бият и кълват,
попадна яребица. Всеки път,
когато ставаха й кавалери -
с което те й правеха честта
да я зачитат, виждаше във тях наклонността
да уважават в нея жената, нежността.
Те биха били гордост за тая менажерия,
но често някой буен сред тях ще се намери
със нея да не бъде достатъчно учтив
и да я клъвне. Той изглеждаше й див
и тя се огорчаваше тогава.
Но като виждаше как те се разяряват
и трепят се, та гребени и хълбоци кървят,
си казваше наум: "Това са техни нрави,
не укор заслужават, а да ги съжалят.
Зевс не еднакви всички е направил,
те винаги различни са били.
Едни са яребици, а други са петли.
Да бих могла сама, аз друго бих избрала -
със по-учтиви хора бих живяла.
Ала така е наредил хитрият селяк:
той с гъсти мрежи подло ни улавя,
орязва ни крилата, с петлите ни оставя:
единствено човекът е истинският враг."