През девет царства, че чак във десетото,
във замък сред гъсти и мрачни гори,
живеела свито и тихо принцесата -
онази, със двете незрящи очи...
За тази принцеса, наричана Сляпата,
не идвали сватове, нито жених,
не молели рицари с обич ръката и,
не давали балове в замъка тих.

Веднъж, в страшна буря похлопал на портата
незнаен за никого млад трубадур,
и после, във кухнята щом се постоплил той,
запял със тенор по-мек от велур.
Дочула от свойте покои принцесата,
изпратила долу нарочен слуга -
до късно и пял трубадурът и песните
направо с душата си пиела тя...

Препуснали дните, а после и месеци,
омаяна била от този талант...
Разцъфнало дъхаво цвете в сърцето и -
влечение сляпо по млад музикант...
Очите незрящи за него се смеели,
в градината пеели двама дует,
под клена и старата пейка немеела
от звуци на арфа в умели ръце...

В галантно ухажване чувствала Сляпата,
че трепетът нежен и е споделен...
Решил да си тръгва тенорът и казал и
за среща последна под стария клен.
Сърцето и, бедното, как се разтупкало!...
часовник от кулата бил в полунощ,
а тя със вързопче го чакала влюбена,
да тръгне със него без титла, без грош...
"Обичам те!" - тя му прошепнала в тъмното.
Но той промълвил:"Не изпитвам любов!
Е, аз ще вървя, че ме чакат по съмнало
родители стари и праведен дом..."

Отгоре луната изплакала в облака,
огряла сълзите в две слепи очи,
а после и вятър въздъхнал в широкото,
видял как обесена сляпа виси...
И точно в часа, в който мъртва в параклиса,
за бдение била положена тя,
приет музикантът бил в дом, пълен с щастие,
прегръщан от своите майка...баща...

А есен тогава била и със листите,
кървял във червено самотният клен...
шептял и разправял на всички преминали
за тъжния край на разбито сърце...
Прастара е тази разказвана приказка.
За сляпа принцеса и млад музикант...
Но още разплаква тя по панаирите
през девет царства оттогава насам...