ИЗПОВЕД

Не ме поглеждай и не питай
защо пред теб душата си разтварям.
Не търся отговор - не искам
греха в сърцето да оставя.
Тъй искам в твоите ръце да скрия
треперещите мои малки длани,
сълзите искам да изтрия,
но всяка може би е грях незнаен....
'Не убивай' - толкова е страшно-
поглеждайки в очите ти бездънни
аз виждам себе си -омачкана
от битката със времето - / на дъното/.
Убивам времето,крада минути,
крада и щастие,крада и сила -
Но то възкръсва,сграбчва ме със сухи пръсти....
надсмива ми се времето,надсмива....
'Не кради' - зловещо смее се съдбата-
крада от нея- нагло и нахално-
но тя ми връща- скрива светлината
и хвърля ме във мрака безпощадно.
И няма прошка за откраднатите мисли,
за светлината в тъмния прозорец,
дори и за сълзите чисти,
събрани в грешния ми образ.
'Не лъжи'- но всеки ден хазарт играя
и всеки ден с живота се надлъгвам-
и мисля си,че съм докоснала безкрая,
но всеки ден събуждам се излъгана....
Печалба няма- само пустотата
оставила е болка във кръвта ми...
Животът победи ме във борбата.
дори Надеждата не ми остави.
'Не прелюбодействай'- но понякога те искам-
понякога...... невинно и спонтанно
мечтая устни да притисна
до твоите и да усетя пламък...
Понякога желая те тъй страстно
и искам във ръцете ти да тръпна,
и искам да ме любиш силно,властно
да ме обичаш ,с тебе да възкръсна.
От пепелта на изгорялата жарава
да излетим отново като птици,
далеко в тъмнината да оставим
греховните дела и мисли...
Това съм аз - родена с греховете-
едва ли тази изповед ще ме пречисти,
а ти не ме поглеждай и не питай-
....не ме съди за грешните ми мисли.

Пенка Николова