Ти знаеш ли как плаче цвете
когато утрото устни разтвори,
когато пръстта под нозете
с гласа на небе проговори?
Ти знаеш ли как всички слова
събрали дъхът от звездите,
в цветове отпращат нощта
и топят в топлината сълзите?
Ти знаеш ли как болката сива
разкъсана от завист и злоба,
парче по парче въздишки приспива
и се превръща във цветна прокоба?
Ти знаеш ли как сънуват очите
когато душата онемяла подритват,
когато бодат ти мечтите слепците -
и слънцата в съня ти притихват...
Ти знаеш ли всъщност какво си за мен
когато и в утро и в нощ те прегръщам?
Когато боли ме от свят предрешен
душата си в небето за тебе превръщам.

Кремена Божидарова