Защо цветята дават стрък зелен,
а в късна есен вехнат осланени?
Нима за смърт цветът е отреден,
когато сме от него запленени?
Защо на този свят цъфтим веднъж
във младост и любов, копнеж и нежност
и току-виж се сгърбим изведнъж
на старостта пред злата неизбежност?
Защо човекът все напред върви,
ръцете си като криле разперил,
и често пада без да промълви,
ключа на щастието не намерил?
Защо ли питам? Мигар има път
да мине всичко в светла безконечност?
...Ако животът бе лишен от смърт,
не бихме и сънували за вечност!
Марко Недялков
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
ВЕЛИКО Е!!!
Публикуване на коментар