Когато ме боли от самота
така и не разбрах какво да сторя...
Търсих някъде във мен искра
или думи, със които...
да не моля.
Или жадно вдишвах нощен мрак,
приютявах го в ранените зеници...
Чувах как тъга провлачва краk
в мене и ме кара...
да не питам.
Или сбирах дъжд в студена длан
и го скривах после под клепачите...
Немей света, във вените прибран,
пулсира бавно, нежно...
и не плача.

Когато ме боли... от самота..


/не зная автора/