Непубликуван превод от Иван Груев


Неизвестен автор

ПОРУЧИК ГАЛИЦИН

От четири нощи издигат езици
огньове в дъждовната донска земя...
Не падайте духом, поручик Галицин,
корнет Оболенски, налейте вино!

Познати лица по Арбат – върволица,
във кръчмата циганки пеят във хор...
Раздавайте чаши, поручик Галицин,
корнет Оболенски, налейте вино!

Край нас профучават пак весели тройки,
уви, не разбирам: вина – за какво?!
Не падайте духом, поручек Галицин,
корнет Оболенски, седлайте си кон!

А в мрака коне пак препускат към яра...
Защо затъгува, мой скъпи корнет?
А в стаите нащи седят комисари,
с любимите наши – в един кабинет.

Към мрачния Дон е на път ескадрона,
за бой вдъхновява Русия. Тежи.
Раздайте патрони, поручик Галицин!
Корнет Оболенски, медала сложи!

Ах, руското слънце, великото слънце!
Последният кораб застина – стрела.
Поручик Галицин, дали да се върнем?
Защо там, поручик, на чужда земя?