Може би ще ме боли на сутринта,

когато осъзная скритите си рани..

Когато догоряла в мен свещта -

диря от сълзи проправи...

Когато стихне песента -

със сетен дъх мечти поела -

като вик през есента,

като недовършена поема ..

Когато стъпя боса в пепелта,

както никога преди прозряла - истината,

и навярно ще крещя -

от всеки въглен мислите попарил..

И може би тогава в утринта

през дланите ми ще кървят въпроси ,

и в най-тихото безмълвие в света -

за милост вятъра ще проси ..

Тогава ти от моята печал,

ще можеш ли надежда да изваеш ?

До мен ще постоиш ли във дъжда,

дори да нямам сили да призная -

на бурята горчивия рефрен ?..

Дори да нямам сили да пристъпя ?..

Ще се помолиш ли за мен -

да не рухна посред пътя ?...

/не знам автора/