* * *

Понякога душата ми тежи
и всеки стих попива болка.
Тогава, в очите бездната лежи
и почвам своята душевна обиколка.

С въздишка лекичка навивам
на спомените нишчицата тънка.
До блясък мечтите излъсквам
да светят до последната си брънка.

Отварям скрина с летните усмивки
и дълбоко заравям ръцете,
за да попия с всичките си гънки
аромата им на разцъфтяло цвете.

После,
припряно избърсвам сълзите.
Бърз поглед, дъх дълбоко поет.
В шепи свивам мечтите
и хуквам отново напред.

Събка Митева