Да чукнем на дърво
Франсоа Вион

Тъй както знаем две и две
и чупим стомната позната,
а пък желязо се кове,
когато му заври водата,
така от много ум в главата
(наричан сиво вещество!)
обръща камъче колата,
дори да чукнем на дърво.


Тъй както сеем ветрове
и сливи имаме в устата
или с натрити носове
във кърпа връзваме нещата,
излиза ни така душата-
солено(има за какво!)
и брат съвсем не храни брата,
дори да чукнем на дърво.


Тъй както храним страхове,
че песента ни е изпята,
а хубавите плодове
ги е изяла все свинята,
тъй всичките със пръст в устата
очакваме по същество
не ще ни уври главата
дори да чукнем на дърво!