петък, 15 февруари 2008 г.



Както винаги ще се усмихна,
и както винаги ти всичко ще прозреш..
За бягствата и битките ми скрити,
зад маската: "че всичко е добре"...


До дъно океани разпиляни
и болката по падащи звезди,
едва,едва удържам яростта си
към "хищните" усмихнати стрели..


Едва,едва, и спирам до алея
със птиците трохи да споделя,
сърцето ми за миг да се разсее,
да послушам тишина...

Но всичко е наред, ще се оправя..
То, виж денят е превалял..
Усмихвам се и продължавам -
както винаги, нали така ?


/не знам кой е автора? /

Няма коментари: