петък, 15 февруари 2008 г.
Както винаги ще се усмихна,
и както винаги ти всичко ще прозреш..
За бягствата и битките ми скрити,
зад маската: "че всичко е добре"...
До дъно океани разпиляни
и болката по падащи звезди,
едва,едва удържам яростта си
към "хищните" усмихнати стрели..
Едва,едва, и спирам до алея
със птиците трохи да споделя,
сърцето ми за миг да се разсее,
да послушам тишина...
Но всичко е наред, ще се оправя..
То, виж денят е превалял..
Усмихвам се и продължавам -
както винаги, нали така ?
/не знам кой е автора? /
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар