събота, 31 май 2008 г.
Автор : Кремена Стоева
МОЕТО ПРАВО
Не мислете, че имате право
да ранявате мойта душа.
Тя едва ли на всеки се нрави,
но е моят живот и съдба.
Днес разказвам за мисли и чувства,
утре плача, през сълзи крещя,
но не искам да бъда изкуствена
и фалшива да бъда - не ща.
Нека имам, дори и в излишък,
свойта воля и разум, и власт.
И да бъда аз вопъл и писък,
но и слънце, усмивка и страст.
Не да бъда бездушна пионка,
(да треперя от чуждия ход),
не да гледам света през шпионка,
искам своя свободен живот.
Не оспорвайте моето право,
свойте мисли да казвам на глас.
И преструвки простила, изправям,
а не скланям главата пред вас.
Ще приема и смешен сценарий
от изплакани думи през смях,
а след миг ще гризе съвестта ми,
че повярвах, а всъщност бе грях.
И през болката пак ще минавам,
пак ще вярвам и пак ще тъжа,
пак, ранена до смърт, ще прощавам
и поредната... ваша лъжа.
Ще обичам така, както мога.
Ще живея, но без правила.
И със тръпка и с вяра във Бога,
ще раздавам пак свойта душа!
МОЕТО ПРАВО
Не мислете, че имате право
да ранявате мойта душа.
Тя едва ли на всеки се нрави,
но е моят живот и съдба.
Днес разказвам за мисли и чувства,
утре плача, през сълзи крещя,
но не искам да бъда изкуствена
и фалшива да бъда - не ща.
Нека имам, дори и в излишък,
свойта воля и разум, и власт.
И да бъда аз вопъл и писък,
но и слънце, усмивка и страст.
Не да бъда бездушна пионка,
(да треперя от чуждия ход),
не да гледам света през шпионка,
искам своя свободен живот.
Не оспорвайте моето право,
свойте мисли да казвам на глас.
И преструвки простила, изправям,
а не скланям главата пред вас.
Ще приема и смешен сценарий
от изплакани думи през смях,
а след миг ще гризе съвестта ми,
че повярвах, а всъщност бе грях.
И през болката пак ще минавам,
пак ще вярвам и пак ще тъжа,
пак, ранена до смърт, ще прощавам
и поредната... ваша лъжа.
Ще обичам така, както мога.
Ще живея, но без правила.
И със тръпка и с вяра във Бога,
ще раздавам пак свойта душа!
Любовта на инвалида
И какво от това, че не мога да ходя?
И какво, че съм грозен и глух или сляп?
Ех, сърцето ранимо аз имам от Бога.
Инвалидни души тровят честния свят.
И сълза от очите си често отронвам.
Всяко чуждо страдание в мене гори.
Колко мъка на хората даде, Природо!
Бих желал да те мразя. Не мога, уви.
Аз обичам, изгарям и страстно желая.
Като струна изопната стене плътта.
Ще се спре ли пред мен някой кротко? Не зная.
Ще му дам своя огън, и блян, и мечта.
Ще отворя пред него вратата вълшебна.
Чуден свят със звезди ще открия пред нас.
Нежни думи със обич и плам ще прошепна.
Ще се слеем с вселената. Ще пеем на глас.
И какво от това, че ни смятат за луди?
И какво като нямам ръце и крака?
Колко малко е нужно човек да се влюби-
две мечти, две сърца, благосклонна съдба.
Дияна Ханджиева
И какво от това, че не мога да ходя?
И какво, че съм грозен и глух или сляп?
Ех, сърцето ранимо аз имам от Бога.
Инвалидни души тровят честния свят.
И сълза от очите си често отронвам.
Всяко чуждо страдание в мене гори.
Колко мъка на хората даде, Природо!
Бих желал да те мразя. Не мога, уви.
Аз обичам, изгарям и страстно желая.
Като струна изопната стене плътта.
Ще се спре ли пред мен някой кротко? Не зная.
Ще му дам своя огън, и блян, и мечта.
Ще отворя пред него вратата вълшебна.
Чуден свят със звезди ще открия пред нас.
Нежни думи със обич и плам ще прошепна.
Ще се слеем с вселената. Ще пеем на глас.
И какво от това, че ни смятат за луди?
И какво като нямам ръце и крака?
Колко малко е нужно човек да се влюби-
две мечти, две сърца, благосклонна съдба.
Дияна Ханджиева
Пътища
Пак преминах един кръстопът,
ненамерила вярна посока.
Помъдрях или само без дъх
просто тихо умирах от болка?
Утаени в душата тежат
думи жалки и грозни обиди…
Неразлюбени спомени спят,
с пожълтели копнежи завити.
Уморих се, а в мене трепти
пеперудено нежно безумие
и ме галят ароматни лъжи
от красиво изпредени думи.
Допивам докрай, като в транс,
пълна чаша жадувани грешки,
и, пияна от свян и от срам,
пак флиртувам със истини тежки.
Аз коя съм, защо моят път
се разлива в различни посоки,
по които мечти ме зоват
и ме сриват усмивки жестоки...
Нели Димитрова
Пак преминах един кръстопът,
ненамерила вярна посока.
Помъдрях или само без дъх
просто тихо умирах от болка?
Утаени в душата тежат
думи жалки и грозни обиди…
Неразлюбени спомени спят,
с пожълтели копнежи завити.
Уморих се, а в мене трепти
пеперудено нежно безумие
и ме галят ароматни лъжи
от красиво изпредени думи.
Допивам докрай, като в транс,
пълна чаша жадувани грешки,
и, пияна от свян и от срам,
пак флиртувам със истини тежки.
Аз коя съм, защо моят път
се разлива в различни посоки,
по които мечти ме зоват
и ме сриват усмивки жестоки...
Нели Димитрова
ДИЯНА - на конкурса "Любовта, без която не можем" във Варна са дали първа награда на това стихотворение:
Кога
Когато контрастите станат конфликти,
когато пак огънят срещне вода,
когато към бялото черно прибавиш,
простенва безгласно една сивота.
Когато след думите тегне мълчание,
когато усмивката крие тъга,
когато в очите не срещнеш послание,
в душата нощува една самота.
Когато аморфно се слеят годините,
когато се питаш какво е любов,
когато, по навик, притиснат те грижите,
не виждаш живота, че станал е нов.
Когато се вгледаш в децата пораснали,
когато пригладиш перчема си сив,
когато отдавна са стихнали страстите,
запитай се просто: ”Дали съм щастлив?!...”
Кога
Когато контрастите станат конфликти,
когато пак огънят срещне вода,
когато към бялото черно прибавиш,
простенва безгласно една сивота.
Когато след думите тегне мълчание,
когато усмивката крие тъга,
когато в очите не срещнеш послание,
в душата нощува една самота.
Когато аморфно се слеят годините,
когато се питаш какво е любов,
когато, по навик, притиснат те грижите,
не виждаш живота, че станал е нов.
Когато се вгледаш в децата пораснали,
когато пригладиш перчема си сив,
когато отдавна са стихнали страстите,
запитай се просто: ”Дали съм щастлив?!...”
петък, 2 май 2008 г.
Чувства
Живели нявга на земята
две чувства: ЛЮБОВТА и САМОТАТА.
Решили да се съберат,
живот съвместен да градят.
Родили им се куп деца:
ЩАСТИЕ, ОМРАЗА, ГОРДОСТТА,
СТРАСТ, ЖЕЛАНИЕ, ПРЕЗРЕНИЕ,
КОПНЕЖ, НАИВНОСТ и СЪМНЕНИЕ.
Но както честитичко се получава,
проблем във брака им се появява.
Развод поиска ЛЮБОВТА,
за да живее с ЛУДОСТТА.
Избола сякаш му очите,
слепеца водеше към гибел.
В семейството си ЛУДОСТТА
прие ЩАСТИЕТО и НАИВНОСТТА.
Самотна САМОТАТА плаче,
останала бе без приятел.
ОМРАЗА, ГОРДОСТ и ПРЕЗРЕНИЕ
и малкото дете СЪМНЕНИЕ
решиха да я подкрепят,
живота й да споделят.
Живели нявга на земята
две чувства: ЛЮБОВТА и САМОТАТА.
Решили да се съберат,
живот съвместен да градят.
Родили им се куп деца:
ЩАСТИЕ, ОМРАЗА, ГОРДОСТТА,
СТРАСТ, ЖЕЛАНИЕ, ПРЕЗРЕНИЕ,
КОПНЕЖ, НАИВНОСТ и СЪМНЕНИЕ.
Но както честитичко се получава,
проблем във брака им се появява.
Развод поиска ЛЮБОВТА,
за да живее с ЛУДОСТТА.
Избола сякаш му очите,
слепеца водеше към гибел.
В семейството си ЛУДОСТТА
прие ЩАСТИЕТО и НАИВНОСТТА.
Самотна САМОТАТА плаче,
останала бе без приятел.
ОМРАЗА, ГОРДОСТ и ПРЕЗРЕНИЕ
и малкото дете СЪМНЕНИЕ
решиха да я подкрепят,
живота й да споделят.
Абонамент за:
Публикации (Atom)