събота, 31 май 2008 г.






Jason Donovan - Sealed with a Kiss (*1980s Hit*)

I'll see you in the sunlight
I'll hear your voice everywhere
I'll run to tenderly hold you
but darling you won't be there...
Автор : Кремена Стоева

МОЕТО ПРАВО

Не мислете, че имате право
да ранявате мойта душа.
Тя едва ли на всеки се нрави,
но е моят живот и съдба.
Днес разказвам за мисли и чувства,
утре плача, през сълзи крещя,
но не искам да бъда изкуствена
и фалшива да бъда - не ща.
Нека имам, дори и в излишък,
свойта воля и разум, и власт.
И да бъда аз вопъл и писък,
но и слънце, усмивка и страст.
Не да бъда бездушна пионка,
(да треперя от чуждия ход),
не да гледам света през шпионка,
искам своя свободен живот.
Не оспорвайте моето право,
свойте мисли да казвам на глас.
И преструвки простила, изправям,
а не скланям главата пред вас.
Ще приема и смешен сценарий
от изплакани думи през смях,
а след миг ще гризе съвестта ми,
че повярвах, а всъщност бе грях.
И през болката пак ще минавам,
пак ще вярвам и пак ще тъжа,
пак, ранена до смърт, ще прощавам
и поредната... ваша лъжа.
Ще обичам така, както мога.
Ще живея, но без правила.
И със тръпка и с вяра във Бога,
ще раздавам пак свойта душа!
Любовта на инвалида

И какво от това, че не мога да ходя?
И какво, че съм грозен и глух или сляп?
Ех, сърцето ранимо аз имам от Бога.
Инвалидни души тровят честния свят.

И сълза от очите си често отронвам.
Всяко чуждо страдание в мене гори.
Колко мъка на хората даде, Природо!
Бих желал да те мразя. Не мога, уви.

Аз обичам, изгарям и страстно желая.
Като струна изопната стене плътта.
Ще се спре ли пред мен някой кротко? Не зная.
Ще му дам своя огън, и блян, и мечта.

Ще отворя пред него вратата вълшебна.
Чуден свят със звезди ще открия пред нас.
Нежни думи със обич и плам ще прошепна.
Ще се слеем с вселената. Ще пеем на глас.

И какво от това, че ни смятат за луди?
И какво като нямам ръце и крака?
Колко малко е нужно човек да се влюби-
две мечти, две сърца, благосклонна съдба.

Дияна Ханджиева
Пътища

Пак преминах един кръстопът,
ненамерила вярна посока.
Помъдрях или само без дъх
просто тихо умирах от болка?

Утаени в душата тежат
думи жалки и грозни обиди…
Неразлюбени спомени спят,
с пожълтели копнежи завити.

Уморих се, а в мене трепти
пеперудено нежно безумие
и ме галят ароматни лъжи
от красиво изпредени думи.

Допивам докрай, като в транс,
пълна чаша жадувани грешки,
и, пияна от свян и от срам,
пак флиртувам със истини тежки.

Аз коя съм, защо моят път
се разлива в различни посоки,
по които мечти ме зоват
и ме сриват усмивки жестоки...




Нели Димитрова
ДИЯНА - на конкурса "Любовта, без която не можем" във Варна са дали първа награда на това стихотворение:

Кога

Когато контрастите станат конфликти,
когато пак огънят срещне вода,
когато към бялото черно прибавиш,
простенва безгласно една сивота.

Когато след думите тегне мълчание,
когато усмивката крие тъга,
когато в очите не срещнеш послание,
в душата нощува една самота.

Когато аморфно се слеят годините,
когато се питаш какво е любов,
когато, по навик, притиснат те грижите,
не виждаш живота, че станал е нов.

Когато се вгледаш в децата пораснали,
когато пригладиш перчема си сив,
когато отдавна са стихнали страстите,
запитай се просто: ”Дали съм щастлив?!...”

петък, 2 май 2008 г.

Чувства

Живели нявга на земята
две чувства: ЛЮБОВТА и САМОТАТА.

Решили да се съберат,
живот съвместен да градят.
Родили им се куп деца:
ЩАСТИЕ, ОМРАЗА, ГОРДОСТТА,
СТРАСТ, ЖЕЛАНИЕ, ПРЕЗРЕНИЕ,
КОПНЕЖ, НАИВНОСТ и СЪМНЕНИЕ.
Но както честитичко се получава,
проблем във брака им се появява.

Развод поиска ЛЮБОВТА,
за да живее с ЛУДОСТТА.
Избола сякаш му очите,
слепеца водеше към гибел.
В семейството си ЛУДОСТТА
прие ЩАСТИЕТО и НАИВНОСТТА.

Самотна САМОТАТА плаче,
останала бе без приятел.
ОМРАЗА, ГОРДОСТ и ПРЕЗРЕНИЕ
и малкото дете СЪМНЕНИЕ
решиха да я подкрепят,
живота й да споделят.