неделя, 12 юни 2016 г.

ДЕНЬО ДЕНЕВ НАСАМЕ С МОЯТА ДУША Из "Подслушани дихания" Ти разсъхна се, душа, и затова на бъчвар ще взема да те заведа: да набие обръчите, да натъпче фугите с трева, че през тях изтича скъпоценната вода. А дълъг път ни чака още. Вече устните цъфтят, но едва сега навлизаме във пясъчните дюни. Трябва да помислим и за грешницата-плът - ножа си връз нея точи слънцето на юни. Трябва да пестим дъха си и пресмятаме сухара, за да бъде дълга броеницата на стъпките. И в торбичката за прахан да запазим суха вяра, за да има смисъл ходенето ни по мъките. И нека пак да стиснем зъби! Хоризонтът ни очаква възелче да вържем на неговия син конец. А когато дойде час да ни затрупа мракът, ще се измъкнеш ти от мен като крадец.

петък, 3 юни 2016 г.

НЕ ОТЛАГАЙ - Недялко Йорданов Вчера – вече е минало…. Утре – не можем да знаем… Утре може да бъде късно… Да кажеш че обичаш, да кажеш че съжаляваш, да се извиниш, Да кажеш че искаш да опиташ наново, Утре може да бъде много късно, За да поискаш прошка, За да кажеш – Прости ми, грешката беше моя… Твоята любов, утре може да е ненужна! Твоето извинение утре може да е излишно! Твоето завръщане утре може да е нечакано! Твоето писмо утре може да не бъде прочетено! Твоята нежност утре може да не е необxодима! Твоята прегръдка утре може да не срещне друга прегръдка… Защото утре може да бъде много, много късно… Не отлагай за утре да кажеш: “Обичам те” “Липсваш ми” “Прости ми” “Това цвете е за теб” “Изглеждаш много добре”… Не отлагай за утре твоята усмивка, твоята прегръдка, твоята нежност… Твоята работа, твоите мечти, твоята помощ… Не отлагай за утре да попиташ: “Мога ли да ти помогна?” “Защо си тъжен?” “Какво ти става?” “Хей… Ела тук, хайде да поговорим…” “Къде е твоята усмивка?” “Защо не започнем на ново?" “С теб съм… Знаеш, че можеш да ми разкажеш…” “Къде са твоите мечти?” Не забравяй: Утре може да бъде много късно! Търси! Моли! Настоявай! Опитай още веднъж! Единствено ДНЕС е решаващо! Утре може да бъде късно…мнoгo късно

....................

.