вторник, 12 февруари 2008 г.

Ако можеш да запазиш спокойствие, когато всички около тебе обезумяват, и те обвиняват за това;
Ако можеш да вярваш на себе си, когато всички се съмняват в теб, но да държиш сметка за тяхното съмнение;
Ако можеш да чакаш, без да се уморяваш от това, или ако те лъжат сам да не си служиш с лъжи,
или ако те мразят, сам да не се оставяш на омразата да те обхване, и все пак да не изглеждаш премного добър, да не говориш премного мъдро...
Ако можеш да мечтаеш, но да не правиш от мечтите си господар.
Ако можеш да мислиш, но да не правиш от мислите си самоцел.
Ако можеш да посрещнеш Триумфа и Нещастието, но да можеш да се отнесеш по еднакъв начин с тези натрапници;
Ако можеш да понесеш да чуеш истината, която си изрекъл, да бъде изопачена от мошеници, за да правят от нея капан за глупци;
ако можеш да наблюдаваш нещата, за които си дал живота си, разрушени, а ти да се наведеш, за да ги построиш отново с износени сечива...
Ако можеш да натрупаш накуп всичките си печалби, за да ги рискуваш на един удар и да ги загубиш, и да започнеш отново, от самото начало, и никога да не промълвиш и дума за своята загуба;
Ако можеш да заставиш и сърцето си, и мислите си, и нервите си да ти служат дълго след като са изхабени, а ти сам да се държиш, и тогава, когато нищо друго не е останало в теб, освен ЛЮБОВТА, която ти казва -"Дръж се!"
Ако можеш шда разговаряш с тълпата и да запазиш добродетел, или да разговаряш с крале и да си останеш народен човек;
Ако нито враговете, нито любящите приятели могат да те засегнат.
Ако всички разчитат на теб, но не премного;
Ако можеш да запълниш отлитащата минута със шейсет секунди интензивност
Тогава твоя ще бъде Земята и всичко, което е на нея.
И което е най-важното, ти ще бъдеш ЧОВЕК, сине мой!

Ръдиард Киплинг

Няма коментари: