Може би ще ме боли на сутринта,
когато осъзная скритите си рани..
Когато догоряла в мен свещта -
диря от сълзи проправи...
Когато стихне песента -
със сетен дъх мечти поела -
като вик през есента,
като недовършена поема ..
Когато стъпя боса в пепелта,
както никога преди прозряла - истината,
и навярно ще крещя -
от всеки въглен мислите попарил..
И може би тогава в утринта
през дланите ми ще кървят въпроси ,
и в най-тихото безмълвие в света -
за милост вятъра ще проси ..
Тогава ти от моята печал,
ще можеш ли надежда да изваеш ?
До мен ще постоиш ли във дъжда,
дори да нямам сили да призная -
на бурята горчивия рефрен ?..
Дори да нямам сили да пристъпя ?..
Ще се помолиш ли за мен -
да не рухна посред пътя ?...
/не знам автора/
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар