Слабите плачат пред нас.
И ръкомахат. И викат.
Те ни нападат на глас.
И не прощават на никого.
Слабите гледат назад.
Търсят вина и причина.
Нашите грешки броят.
И са самата невинност.
Хванати като в капан
В тежките земни вериги-
гълтат без милост и свян
всичко.Но все не им стига.
В нищо не вярват. Не спят.
Гонят предатели скрити
Да ги разпънат на кръст.
Но не владеят душите си.
Дълго и страшно сами,
Те се нуждаят от сцена-
в гръб да забиват ками,
да се кълнат и изменят.
Злото е техния път.
Води ги право към ада.
Ала не могат да спрат
И да помолят пощада.
Слабите плачат от нас
и от света.Ако мине.
Като деца-до захлас-
И на преклонни години.

Автор: Веселина Атанасова

*****

СИЛНИТЕ

Силните плачат сами.
Не ръкомахат.Не викат.
В гръб не забиват ками.
И не се кланят на никого.
Те овладяват света,
без да си губят душата.
Ала вървят и вървят
само напред и нататък!
Въпреки вечния страх.
Въпреки всяка измама.
Никой не може без тях.
Рамо за силните няма.
Те знаят как да простят,
Как на доброто да служат.
Те не поглеждат назад
И не говорят ненужно.
Те са внезапни искри
От небесата дарени.
Тяхната воля твори
Нови, незнайни вселени.
Въпреки цялата мъст
И доживотната завист-
още влекат своя кръст
и до безкрай се раздават.
Мъката не ги ломи.
Прави ги по- всемогъщи
Силните плачат сами.
Но времената обръщат.


Веселина Атанасова

Сюли Прюдом

Пукнатата Ваза

Във вазата ми пукнатина
при удар от ветрило се яви
над нея бързо то премина
и никой даже шум не долови

Но тази сякаш лека рана
разяждайки кристала ден след ден
да го дълбае не престана
догдето той накрая бе сломен.

Пресъхна пукнатата ваза
без капка вехнат клетите цветя
но никой туй не забелязва
не пипайте!Пропукана е тя!

Понякога ръка любима
докосва нежното сърце едва
повяхва сякаш в люта зима
цветът на любовта подир това

Сърцето здраво уж остава
ала потайна рана го гнети
нараства болката тогава
разбито е,не го докосвай ти.

- Защо има сълзи ?!
- Вече ги няма !

- Защо плачеш ?!
- Вече не плача !

- Къде е сърцето ?!
- На парчета е вече !

-Къде ти е душата ?!
- Съдбата я смачка и ми я хвърли в краката !

- Къде ти е усмивката ?!
- Дълбоко в прахта.От фарса и мъката е сменена тя !

- Ами къде е щастието ?!
- Забравих го вече - то е толкова далече !

- Тогава защо имаш още мисли в главата ?!
- Може би това е отплатата за изгубеното сърце и душата !

Завист



Тези, които завиждат, се в болни превръщат,
те от завиждане своите нерви рушат;
тези, които завиждат, се винаги мръщят
дето успех е проправил към някого път.

Много успехи в живота и много победи,
с тях неотлъчно се движи и злобата зла,
радват се всички и все някой с яд ще погледа,
топлата радост на друг щом е дала крила.

Тези, които завиждат, се в болни превръщат -
всичко човешко, завиждат ли, лудо рушат,
чистите мисли и здраве, добро се не връщат,
злоба и завист в сърцето проправят ли път.

не знам автора

))))))))))))))

Дай ръката си, Ралица,
щастлива ще бъдеш с мен,
по чаршафите бели ще бродиме,
нощ и ден. Нощ и ден.

Родени сме - ще се обичаме,
родени сме - ще полетим,
родени сме да се привличаме,
нощ и ден. Нощ и ден.

Аз искам да плувам в кревата ти,
аз искам да бъда във теб,
аз искам да пипам косата ти,
нощ и ден. Нощ и ден.

С мед ще намажем телата си,
в брашното ще легнем да спим
и нежно сплели краката си,
ще творим, ще творим.

не знам автора

Животът снощи зверски се напи.
/Със всички извинителни причини./
така поне преминахме на "ти" -
дистанцията се скъсява с вино.

На първа фаза беше страшно мил:
Недей, любов, не се хаби напразно...
Не става Аполон от крокодил...
повяхнали цветя не правят празник...

На втора фаза, вече свил юмрук:
ти докога така ще ме живееш!
Споделяш ме с поредния боклук -
без мисъл, без сърце. И без идея!

На трета фаза и прегърнал стол,
животът със езика си преплетен
изфъфли, че човек се ражда гол
- росата по тревата да усети.

И после падна под една дъга
/от виненки - навместо пеперуди/.
Усмихнат като детството заспа.

Проклета да съм, ако го събудя!

/не зная автора/

Приятелството
(от Доротея Радославова)

Не е нужно много на човека,
за да бъде истински щастлив –
приятел верен и една утеха
правят пътя му красив.

Препуска ли през пътища и друми
във този благодатен свят,
достатъчен е споменът за две прекрасни думи,
напреде да го устремят.


(1997 г.)

Всички сме хора
(от Борислава Мартинова)

Нека помним, че всички сме хора –
без класа, без цвят и без пол,
че всеки човек е създаден от Бога
и идва на този свят гол.
И няма кой знае с какво да си тръгне –
чифт обувки и черен костюм –
всичко друго остава отгоре –
без спомен дори за родния дом.
Затова нека съберем си усмивки
и помогнем на тези в беда,
за да няма тежки въздишки,
за да няма след нас пустота!

Сезони
(от Борислава Мартинова)

Аз няма да ти подаря звезди –
вземи искрата от очите,
няма да те къпя във реки –
можеш ли да пиеш от сълзите?
За теб не ще бера цветя през пролетта –
букети много във живота си ще имаш,
на теб обричам младостта –
единствената само моя пролет.
Лятото за теб не ще е лято –
езичница ще бъда в любовта,
слънцето не ще мечтаеш
за теб, защото ще гори плътта.
Няма да си тръгна с есента –
за теб ще бъде всеки паднал лист,
но не по горските пътеки –
на календара всеки миг.
През зимата отново ще съм с теб–
сърцето ти да сгрявам с любовта си,
да утъпквам тесните пътеки,
където няма брод и слънцето не свети.
Ще съм единствения светъл лъч,
и твоята мечта, и твоя нежен пристан,
на странника, завърнал се от път
домът уютен и спокоен.

Сидхарта се превръща в Буда
(от Антон Баев)


Не съществува друг път за онзи,
който иска да проповядва.
Херман Хесе


Не можеш да направиш нещо,
когато срещу теб е всичко.
Но можеш да направиш всичко
тогава ти със себе си.

(Това е точка на Пречупване.)

В градината с дървото Бодхи
ти можеш да размисляш дълго
или да се обесиш в сянката
на някой клон дебел.

(Това е личният ти Избор.)

Смокинята, макар да е
най-съблазнителното нещо,
я отмини. Тя няма да те наяде,
а само ще усили жаждата.

(Това е твоето Усилие.)

Брамините, които учат, че
в душата ти светът е скрит,
се заблуждават. Той е пред очите ти,
въпросът е душата ти къде е.

(Това е другото Познание.)

Отхвърлил всичките учения,
защо се заобграждаш с ученици?
Пусни ги да си идат. Всеки
свободен е да не приема другия.

(Това е висша Свобода.)

Кое по-важно е – целта
или пък пътят сам по себе си?
Настъпва всяко просветление
след дни на мрак и самота.

(Това е вече Буда.)

Душа назаем
Атанас Цанков

Колко дълго мълчах, примирен и окаян,
от притворство и страх или просто отчаян!
Аз вървях като сляп, аз живях на земята
за единия хляб, за едната заплата.

Колко късно, уви, се досеща човека,
че със него върви и душата му лека.
Че със него и тя ту се радва, ту страда,
че от всички неща земен дял й се пада.

Че по краткия път всеки нерв, всяка вена
някой ден ще умрат, тя ще бъде спасена!
И свободна от плен, ще ме търси навярно,
но, обречен на тлен, аз ще липсвам коварно.

А във бъдните дни тя едничка обаче
ще изкупва вини, ще се вайка и плаче
за живота ми – цял в пустотата огромна.
Че все пак съм живял само тя ще си спомня.

Под гранита студен, под пръстта, под тревата
ще се връща при мен на задушница свята.
Ще се плисне вино и тамян ще ухае.
В този миг тя дано вместо мен се покае...

Моя страдна душа, взета сякаш назаем,
със едно се теша, че не ще се познаем.
За какво съм ти аз, тъй греховно безбожен?

Ти си честният глас на света невъзможен,
моя луда мечта и любов, и прозрение,
надживяла смъртта и спасена от тление.

Ти едничка разбра, моя спътнице слаба –
от зора до зора, че се боря за хляба.
Че в позора нечут в който грозно живея,
аз се правя на луд, за да не полудея!

Иван Ненков

ЕЗОП

При спомена за мене не пийте в златни чаши.
Въртящата се сцена на този свят ме плаши.
Антрактът е внезапен, сред всички земни хора
с език, на две прехапан, минава Режисьорът.

Жените недолюбени са символ на умиране -
до вчера бяха хубави, но вече са гримирани.
За да не ги забравяме, те вече без преструване
платната на ръкавите навиват на отплуване.

Но тази плът, заставяла и бог да коленичи,
с годините и ставала и есенна, и ничия...
Все още има зрители върху брега на Самос.
А няма победители. И победени няма.

Не знам какъв оракул смъртта ми предизвика,
душата ми не плаче, щом може да извика.
Аз вдигам златна чаша! А в басните след мене
поуките за вас са, макар от мен платени.

Когато падне звезда от небето..

http://www.youtube.com/watch?v=8mp3fIRBcGc

The Hooters - 500 Miles

Евтим Евтимов - Любовна Лирика

Джани Родари - Продавач На Надежда

http://www.vbox7.com/play:8325c6cc

Недялко Йорданов - Еротично

Стиховете са на Иван Вълев, а музиката е на Гриша Трифонов...

Който се повдига на пръсти,
не може дълго да стои.
Който прави големи крачки,
не може дълго да върви.
Който се уповава само на своите очи недовижда.
Който се самопредставя, не блести.
Който се хвали, не се прославя.
Който напада, няма успех.
Който се гордее, не може да е старши.

(Лао Дзъ)

Найден Найденов


Усетиш ли, че радостта

чезне в думите фалшиви,

и угасват в любовта

пламъчетата игриви.



Щом тъга те оцвети

с цветовете на раздяла.

Афродита щом заспи,

а душата... опустяла.



Тихо протегни ръка.

Мълчаливо погледни е.

Няма нужда от лъжа.

Тръгвай!

Просто си отивай!

Пейо Яворов
Житейски дребни грижи...

Житейски дребни грижи са всичко похабили -
размислиш ли, неволно сърцето те боли;
а блянове такива... С кого ли, боже мили,
с кого душевни мъки човек да сподели?

Орел затворен в клетка, тревожен дух отпада
и дреме полусънен в желана самота;
търпи ли се оная убийствена досада от
хорската пазарна и жалка суета?

Една мисъл ме трови,


люти като дим,
че настъпва тревожното време, когато
ние няма със тебе в нощта да вървим,
озарени от звездното злато.


Като мрачен пророк аз предчувствам това,
ала пак те целувам,
и пак те желая.
Ти опряла на моето рамо глава
тръпнеш цялата в някаква чудна омая.


А ти знаеш, че още от първия ден
безвъзвратно са нашите чувства изгубени.
Ах, защо ли светът е така устоен
да се лъжем
и пак да се правим на влюбени.



Марко НЕДЯЛКОВ

СБОГУВАНЕ

Аз вече ще си тръгвам ....от живота ти.
Тук вече няма да съм нужна.
Добрите феи са самотници.
И съм щастлива, и съм тъжна.

Спасих те! (Или бях спасена?)
На този бряг ще те оставя.
Тук старата любов поема те,
а аз се връщам ... да се давя.

Поуки ли? - Да вярваш, че ме има.
А аз да любя, без да съм любима.
Не, не, не си сънувал! Тука бях!
Аз с теб умирах, с теб летях!

Обърнах като сън живота ти,
за да повярваш и в доброто ти.
Добрите феи правят чудеса.
За тях са хапче против самота.

Така че ... тръгвам. Връщам се в мечтите ти.
Дали завинаги? Не знам.
При нужда затвори очите си
и аз ще бъда вечно там!

Мадлен Алгафари

Откровение - Илия Ангелов