Увод към указанията за навиване на часовник
Хулио Кортасар
Превод от испански: Румен Стоянов



Помисли си: когато ти подаряват часовник, подаряват ти малък разцъфтял ад, окова от рози, карцер от въздух. Не ти дават само часовника - да ги навършиш много щастлив и се надяваме да издържи дълго, защото е добра марка, швейцарска, анкър с рубин, - не ти подаряват само тоя ситен каменоделец, когото ще вържеш на китката и ще го разхождаш със себе си. Подаряват ти - не го знаят, колко ужасно е, че не го знаят, - подаряват ти един нов, трошлив и нетраен къс от самия тебе, нещо, което е твое, ала не е твоето тяло, което трябва да връзваш за твоето тяло с каишката му, сякаш е отчаяна ръчица, провесена за твоята китка. Подаряват ти необходимостта да го навиваш всеки ден, задължението да го навиваш, че да продължава да е часовник; подаряват ти натрапчивата мисъл да внимаваш за точното време на бижутерийните витрини, на обявяването по радиото, по телефонната служба. Подаряват ти страха да не го загубиш, да не ти го откраднат, да не ти падне на пода и да се строши. Подаряват ти неговата марка и сигурността, че е марка, по-добра от другите, подаряват ти склонността да сравняваш твоя часовник с останалите часовници. Не ти подаряват часовник, подареният си ти, теб поднасят за рождения ден на часовника.

*

Свободата, Санчо, е евтина проститутка.
Подарява любов срещу две кила сирене.
Според Коелю щастието е 11 минути,
според Айнщайн всичко е относително.

И Доброто трябва да вдига юмруци,
инак в тая държава става опасно!
Пише ли някъде в родната конституция,
че народа ни има право на щастие?

Имаш право на съд без присъда,
имаш право на хляб и домати...
Ала нямаш право на цветни сънища.
Нямаш право дори да мечтаеш!

Свободата, Санчо, е евтина проститутка!
Подарява любов срещу две кила "Витоша".
Докога тоя народ ще живее под турско?
Пейо Яворов плаче в полите на "Витошка".

Ивайло Диманов

МЪЖЪТ НА ПЕТДЕСЕТ



Мъжът на 50 без страх заспива

Всеки ден на “ По света и у нас”

Той е вече мъж без перспектива,

Макар че още пише се курназ.

От виното и младите създания

Той вдига кръвно и лежи във Пирогов,

Затуй заспива кротко, без желания

До голямата, съдбовната любов!



Мъжът на 50 без съпротиви

Започва много нови начала

Не може да оре с презервативи.

Не може да чете без очила.

Даяни той, но бързо се умаря

И макар че още гони го мерак,

Той вече няма сили да повтаря

И трябва време, за да почне пак!



Мъжът на 50 е старо куче.

Дялан камък. Шлайфан материал.

Той няма от живота к’во да учи

И в канчето си всичко е изял.

И в схватките със дните си нелесни,

Все по – често бие и отбой.

Мъжът на 50 е четен вестник,

Разказана история е той…