Георги Господинов


Животът ни е разминаване
все не навреме ...или не намясто.
Защо се срещаме ,
когато не оставаме ?

И всеки път закърпваш си душата
със къс от нечия душа
и онова сърце проклето
съвсем прилича на решето .

Не вярващо дори на теб
не ти говори вече
отдавна тъне в тишина ...
Познаваш ли сърцето си човече?

Един ден като просяк ще застанеш
ограбил себе си и непознат
тогава за сърцето си ще просиш
умрял от празнота , а не от глад.