ОТ ТОЗИ СВЯТ ОТНОВО УМОРЕНА,
присядам уж за някакъв покой.
Цигарата пулсираше червена -
а моят "някой" - пак отсъства той.
Надявам се отново да се сгрея,
събирайки се кратък миг след миг.
Душата вие със стремеж да пее
като писмо, раздрало своя плик.
А бягайки през свойто лудо блъскане,
броиш до три и после... ставаш стар.
И все пропускаш тази странна връзка,
че на смъртта животът е хастар.
Емилия ПРОЙНОВА
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар