Лиана Даскалова



ОГЪНЯТ



Подклаждах огъня, и ето пламъкът

едва ме лизна, не разбрах кога,

и като гривничка под лакътя -

една дамга.



И всички балсами, на раната наложени,

са празна суета,

остава белегът завинаги на кожата

и болката - във паметта.



Жигосана от пламък съм, белязана

съм с огнен знак.

Отличие? По-скоро съм наказана

като от враг.



Играта с огъня е разна: озарени

са тия, дето са отдалечени.

Но който в огън бърка - като мене -

ръцете му до лактите са обгорени.


...................


СЛЕД ПОЛУНОЩ



Знам, че аз съм замесена

в тоя заговор тъмен

на неспящите ангели

с дявола безсънен.

Знам, че аз съм във центъра,

задъхана, омотана -

една душа в бента

на вода - черна пяна.



От това, че съм в заговор,

аз замислям кроежи,

аз заплитам планове,

аз изплитам надежди,

аз не се примирявам,

на злъчта със заръката,

непрестанно въставам -

и оттам ми е мъката.



Тъй е мъчно да бъдеш противница

на съдбата си самоволна!

Но животът не е пивница:

- Дайте вино, най-сладкото, моля!

Тъй е мъчно, горчивата чаша

ти поднасят. И кой ще я върне?

Ще ти влеят пелиняша

и през стиснатите бърни.



Ала нощем вятърът духа

цяла нощ - дорде разсъмне,

с аромат на лиха разруха

надъхва косите ми тъмни.



Искам моя живот другояче!

И в една по-друга мярка!

И звезда такава ярка

в хоризонт необятен и злачен!



Искам в миналото да гребна,

в бъдното да го запокитя.

И добра, справедлива, потребна

да изложа наяве мечтите си.

... Ти коя си, нощна царице,

дето бродиш от стая във стая,

от амбиция във амбиция...

В тебе как да се разпозная?