неделя, 12 юни 2016 г.
ДЕНЬО ДЕНЕВ
НАСАМЕ С МОЯТА ДУША
Из "Подслушани дихания"
Ти разсъхна се, душа, и затова
на бъчвар ще взема да те заведа:
да набие обръчите, да натъпче фугите с трева,
че през тях изтича скъпоценната вода.
А дълъг път ни чака още. Вече устните цъфтят,
но едва сега навлизаме във пясъчните дюни.
Трябва да помислим и за грешницата-плът -
ножа си връз нея точи слънцето на юни.
Трябва да пестим дъха си и пресмятаме сухара,
за да бъде дълга броеницата на стъпките.
И в торбичката за прахан да запазим суха вяра,
за да има смисъл ходенето ни по мъките.
И нека пак да стиснем зъби! Хоризонтът ни очаква
възелче да вържем на неговия син конец.
А когато дойде час да ни затрупа мракът,
ще се измъкнеш ти от мен като крадец.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар