неделя, 12 юни 2016 г.

ДЕНЬО ДЕНЕВ НАСАМЕ С МОЯТА ДУША Из "Подслушани дихания" Ти разсъхна се, душа, и затова на бъчвар ще взема да те заведа: да набие обръчите, да натъпче фугите с трева, че през тях изтича скъпоценната вода. А дълъг път ни чака още. Вече устните цъфтят, но едва сега навлизаме във пясъчните дюни. Трябва да помислим и за грешницата-плът - ножа си връз нея точи слънцето на юни. Трябва да пестим дъха си и пресмятаме сухара, за да бъде дълга броеницата на стъпките. И в торбичката за прахан да запазим суха вяра, за да има смисъл ходенето ни по мъките. И нека пак да стиснем зъби! Хоризонтът ни очаква възелче да вържем на неговия син конец. А когато дойде час да ни затрупа мракът, ще се измъкнеш ти от мен като крадец.

Няма коментари: