МЪЖЪТ НА ПЕТДЕСЕТ
Мъжът на 50 без страх заспива
Всеки ден на “ По света и у нас”
Той е вече мъж без перспектива,
Макар че още пише се курназ.
От виното и младите създания
Той вдига кръвно и лежи във Пирогов,
Затуй заспива кротко, без желания
До голямата, съдбовната любов!
Мъжът на 50 без съпротиви
Започва много нови начала
Не може да оре с презервативи.
Не може да чете без очила.
Даяни той, но бързо се умаря
И макар че още гони го мерак,
Той вече няма сили да повтаря
И трябва време, за да почне пак!
Мъжът на 50 е старо куче.
Дялан камък. Шлайфан материал.
Той няма от живота к’во да учи
И в канчето си всичко е изял.
И в схватките със дните си нелесни,
Все по – често бие и отбой.
Мъжът на 50 е четен вестник,
Разказана история е той…
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Пълна скръб, при това и от граматична гледна точка. Аз търся автора на " МЪЖЪТ СЛЕД ПЕТДЕСЕТ "
Стани на 50 и да видим дали ще напишеш същото...
Публикуване на коментар