Страхът за мен е нещо непривично.
Шегувам се. И мене ме е страх.
Да се страхуваш даже е логично.
По-ме е страх, от туй, да няма страх.

Страхувам се, признавам си, от самотата.
От липсата на истинска любов.
Страхувам се дори от суетата,
Но суетата.....тя си е до гроб.

Страхувам се от болката, от нищетата.
От мъката на хората и от смъртта
Страхувам се дори когато,
Ще се наложи сам аз пътя си да извървя.

Страхувам се от болните амбиции.
От гадните невежи ме е страх.
Нещастни, злостни, гнусни коалиции,
От тях, от тях най-много ме е страх.

Страхувам се от глупавите хора.
От хора обградени със лъжи.
От лудите, че нямат те умора.
Защото луд умора няма, само се поти.

Но стига толкова, страхът е необхватен.
С две думи няма как да се опише.
Повярвайте ми, всички се страхуват,
Ала при някои страхът мирише.

Васил Гергов