Последен
Калин Донков

Тайно се плашим от всеки възторг неуверен
По-понятна тъгата ненужна-но ярка
Всъщност света ни така справедливо измерен
Просто не може на всеки да бъде по мярка

Нервно живеем, а нервите станаха здрави
Празнично светим- а празника пак ни прескача
Грижата само човек на човека подава
Като излъскано в хиляди длани петаче

Колко наивно закривах от срам синините
Лекувах по лицето тревожните знаци
Мигар са малко онези юнаци, които
Носят усмивка, както се носят мустаци

Нека когато завърша гнева си безвреден
Когато затръшна горчивата своя тетрадка
Най-талантливият вече да не е най-беден
Най-храбрият да не живее най-кратко

Най-красивият да е поне веднъж обичан
Най-нежният да е най-сетне погален
Най-мъдрият размисъл съвсем да не е трагичен
Най-мъжкият разговор да не е непременно прощален

Имам да чакам в този живот неизгледан
Дълго ще чакам. Последна е мойта задача
Да се засмея. Но тъй да се смея последен,
Че да се чува как повече
Никой не плаче