Яким Дянков Иванов (яким)


Няма такава любов - пропиляна.
Няма любов по погрешка - каприз.
Няма сърце защитено от рана.
Няма изгаряща обич без риск.

Всичко, което съм казал е вярно.
Всичко, което направих за теб.
Всичко, което получих в замяна ...
Всичко запазих и всичко приех.

Има надежда, която леукува.
Има подслон за бездомни души.
Има Любов - Любовта съществува.
Има я даже когато грешим.

Само понякога леко заспива.
Само понякога, щом сме сами.
Само понякога тя си отива.
Само понякога много боли

МАТЕРИЯ

На чувствата в отчаяния лов,
додето ги преследва и тълкува,
душата се лекува от любов.
Макар, че от любов не се лекува.
И винаги изправена на съд,
наивно брани слабото си право.
Очаква от любов да й простят.
Макар, че от любов не се прощава.
В света, от реализъм опростен
единствено контрастите избира.
И от любов умира всеки ден.
Макар, че от любов не се умира.

Калин Донков

Последен
Калин Донков

Тайно се плашим от всеки възторг неуверен
По-понятна тъгата ненужна-но ярка
Всъщност света ни така справедливо измерен
Просто не може на всеки да бъде по мярка

Нервно живеем, а нервите станаха здрави
Празнично светим- а празника пак ни прескача
Грижата само човек на човека подава
Като излъскано в хиляди длани петаче

Колко наивно закривах от срам синините
Лекувах по лицето тревожните знаци
Мигар са малко онези юнаци, които
Носят усмивка, както се носят мустаци

Нека когато завърша гнева си безвреден
Когато затръшна горчивата своя тетрадка
Най-талантливият вече да не е най-беден
Най-храбрият да не живее най-кратко

Най-красивият да е поне веднъж обичан
Най-нежният да е най-сетне погален
Най-мъдрият размисъл съвсем да не е трагичен
Най-мъжкият разговор да не е непременно прощален

Имам да чакам в този живот неизгледан
Дълго ще чакам. Последна е мойта задача
Да се засмея. Но тъй да се смея последен,
Че да се чува как повече
Никой не плаче