Пътища

Пак преминах един кръстопът,
ненамерила вярна посока.
Помъдрях или само без дъх
просто тихо умирах от болка?

Утаени в душата тежат
думи жалки и грозни обиди…
Неразлюбени спомени спят,
с пожълтели копнежи завити.

Уморих се, а в мене трепти
пеперудено нежно безумие
и ме галят ароматни лъжи
от красиво изпредени думи.

Допивам докрай, като в транс,
пълна чаша жадувани грешки,
и, пияна от свян и от срам,
пак флиртувам със истини тежки.

Аз коя съм, защо моят път
се разлива в различни посоки,
по които мечти ме зоват
и ме сриват усмивки жестоки...




Нели Димитрова