Мехури розови в небето
изпраща моето сърце
и те се пръскат там, където
стоят измамните ръце.

Поднасям ароматно цвете,
и ето, в кактуси лежа.
Дори не чувам: „Извинете!“
Уви, на всекиго тежа…

Рздавам моята усмивка,
а срещам мраморни очи.
Крещя от радост без почивка,
но все нареждат ми: „Мълчи!“

Силвия Такворян

"....В юмруци стиска ли се нежност;
в консерва — пролетта?!
Дарете по-добре безбрежност
от цвят и топлота..."