Препънах се във думи неизречени.
Препънах се в преглътнат вик.
Мечтите ми по зимному навлечени
потъват в делника ми тих.

И някак си душата ми настръхва
като врабче, потропващо в снега.
Гласът ми в тъмното заглъхва
безсилен да строши леда

на наслоените безгрешия,
на гордата и хладна самота.
Светът накичен в белодрешия
нехае за врабчето във снега.

А някъде в клоните на ей, това дърво,
засукана под снежните парцали,
застинала в ефирно съвършенство
една мечта сънува свойте идеали?

Събка Митева

* * *

Понякога душата ми тежи
и всеки стих попива болка.
Тогава, в очите бездната лежи
и почвам своята душевна обиколка.

С въздишка лекичка навивам
на спомените нишчицата тънка.
До блясък мечтите излъсквам
да светят до последната си брънка.

Отварям скрина с летните усмивки
и дълбоко заравям ръцете,
за да попия с всичките си гънки
аромата им на разцъфтяло цвете.

После,
припряно избърсвам сълзите.
Бърз поглед, дъх дълбоко поет.
В шепи свивам мечтите
и хуквам отново напред.

Събка Митева

Харесват ми песните на Илия Ангелов ....невероятни текстове...невероятен глас ...


Отминал съм, забравил съм, ти ме сочи с пръст.
Правил съм за теб какво ли не:
Гледах към небето, птиците броих,
с ръката храних ги с трохи.

Умирал съм, възкръсвал съм, ти ме сочи с пръст.
Правил съм за теб какво ли не:
Ходех по вода, правех чудеса,
това е, това е любовта.

И лягал съм, и ставал съм във нощ недосънувана,
прегърната от кръглата Луна.
Прегръщал съм, целувал съм лицето ти до лудост.
Но Бог не съм. Би ли живяла с мен?..

OTКРИХ СЛУЧАЙНО НЕЩО МНОГО СТАРО И ЗАБРАВЕНО ..

Днес получих подарък от приятели ...успяха да ме изненадат... БЛАГОДАРЯ ВИ....

"Времето, прекарано в седене, е най-ценното. То ти дава възможност да мислиш повече, да мечтаеш повече и така да станеш по-добър човек. Повечето мерзавци, които човек среща, са станали такива, защото не са отделяли време за почивка. Те непрестанно са под пара и през цялото време тичат. Мислят си, че преследват нещо, но в повечето случаи просто бягат от себе си."

КЛИФЪРД САЙМЪК

...............

"Лъвът и агнето може и да легнат заедно, но агнето няма да спи много."

/ Уди Алън /

........................

ЗАДЪЛЖЕНИЕ без любов прави човека РАЗДРАЗНИТЕЛЕН.

...............

Животът без любов нищо не е. Една лула тютюн не струва!

ИЗ "Земя" от Елин Пелин

Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.

Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.

Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.

Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.

И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.

/мисля , че е от Д.Дамянов? /

Желая ти време


Не ти желая всички дарове,
Желая ти това, което повечето нямат:
Желая ти време да се радваш, да се смееш,
Използвай го и можеш да спечелиш.
Желая ти време за действие и размисъл,
Време не само за теб, но и за другите.
Не ти желая време за бързане и тичане,
А време за щастие.
Не ти желая време, което просто да убиваш,
Иска ми се да ти остане в излишък
Като време за удивление и вяра
Вместо непрекъснато да гледаш часовника.
Желая ти време да достигнеш звездите
И време да пораснеш, да узрееш.
Желая ти време отново да мечтаеш, да се влюбиш.
Желая ти време да откриеш себе си,
Да приемаш всеки ден и час за дар.
Пожелавам ти и време да прощаваш.
Желая ти да имаш време да живееш...

Внимавай с думите си, брат, че ехото отеква дълго.
Внимавай, докато си млад, че ехото отеква дълго.
Изпуснеш дума - после тя сто пъти чуква те в челото,
нататък връща те, назад. . . Че ехото отеква дълго.
*
В труда, в живота, в обичта цени това, което имаш.
Останалото е мечта - цени това, което имаш.
Предишното го няма вече, а идното не е дошло.
Ти нямаш много на света. Цени това, което имаш.
*
Пари, привързаност, слова умей да губиш със усмивка.
Любов, възникнала едва, умей да губиш със усмивка.
Животът - той е вечно губене и всяко губене е болка,
но именно пък затова умей да губиш със усмивка
*
Веднъж пречупил се, до края ти вече няма да си твърд.
Веднъж излъгъл, в съвестта си ти ще се ровиш като кърт.
Лъжата може да е малка, но няма мъничка лъжа,
тъй както мъничко убийство, тъй както половинка смърт.

*
Обикновено ний ценим това, което най ни липсва.
Най-упорито се стремим към туй, което най ни липсва.
И разпиляваме без ум това, което най е наше,
в стремежа си да го сменим с това, което най ни липсва.